ivo_rusev5f.jpg

Едно от големите имена на пазарджишкия театър - актьорът Иво Русев, ще отбележи 50 години на сцената на ДКТ „Константин Величков“ – на 30 септември 2021 г. с премиерата на постановката „Сватбата на дребния буржоа“ по Бертолт Брехт. За това научихме от самия него, след като го потърсихме по повод последните му участия в няколко постановки на пазарджишкия театър - в „Албена“, в „Ромео и Жулиета“ и сега в пиесата на Брехт. Юбилеят само по себе си е повод за разговор, за интервю, но Иво Русев не се съсредоточава върху тези неща, мисълта му е върху пиесата, която усилено репетират преди премиерата в сряда.

„Това е една от първите пиеси на Брехт, някъде 20-те години на миналия век е писана. Тя не е толкова характерна за Брехт, но доста се играе в България, в много театри, с различни виждания. Аз съм играл в тази пиеса преди около 25 години – отново в ролята на бащата, но с друг режисьор и с други колеги. Тогава всичко беше някак малко като гротеска, сега виждането е различно. Младоженецът тогава беше Стоян Пепеланов, а сега неговият син Иля Пепеланов играе ролята на баща си, а аз отново в пиесата съм в ролята на бащата“, споделя Иво Русев. Режисьор на постановката е Гаро Ашикян. „Работил съм с този режисьор. Това не е стилът „Сфумато“, каквито са „Албена“ и „Ромео и Жулиета“. За себе си аз съм определил видовете театър по водещите режисьори, които, за съжаление, вече не са между живите. При Вили Цанков беше театър-естетика. При Леон Даниел – театър-математика, а при Коко Азарян – театър-игра. И в този спектакъл отиваме точно към този вид театър, а именно театър-игра. Пиесата е много сложна, особено постановъчно, защото това е сватба и всички сме на сцената през цялото време. И тази сватба не е сръбска, македонска или българска, ами е немска и започва от кулминацията на сватбата и постепенно всичко се разпада през очите на зрителя – взаимоотношенията между хората, мебелите също и това е стойностното на тази пиеса – буквално гледаме погребението на тази сватба“. Независимо че репетициите са свършили, Иво Русев сякаш още е на сцената, още е с колегите си, готов да подаде реплика. Опитвам се да насоча разговора ни към юбилея му, но той все се връща към театъра.

„В момента в театъра идват много артисти от школата на „Сфумато“ – Иван Добчев и Маргарита Младенова - това е обяснимо – директорът ни е режисьор и е от школата на „Сфумато“. Театърът въобще, не само в Пазарджик, трябва да задоволява всички вкусове, палитрата на репертоара трябва да бъде различна. За съжаление, системата продължава да е делегиран бюджет и пари се отпускат на билетче, затова театрите се принудиха да пускат слаби, но гледаеми, развлекателни спектакли. А спадът на нивото на българския театър се дължи не само на т.нар. делегирани бюджети, но и на тоталната липса на театралната критика. Но пък тези, които обичат театъра, знаят, че нещата са тръгнали да се оправят. Ето и в Пазарджик в репертоара са включени по-сложни заглавия – „Албена“, както и „Ромео и Жулиета“ – спектакъл, който е представен по един нов начин“.

Помолих Иво Русев да сподели какви съвети дава на младите артисти, защото със сигурност те искат мнението му по време на подготовката на спектаклите.
„Много различни поколения минаха през театъра покрай моя престой на пазарджишка сцена, като се започне от тези вече утвърдени артисти като Койна Русева, Мая Бабурска – те започнаха от тук. Аз тогава смеех да им правя бележки. Питали са ме, давал съм и съвети, но пък съм си и патил от тях. Имаше един директор – Сотир Майноловски, който издаде заповед никой да не разговаря с Иво Русев. Той тогава ме уволни, но пък и него след това го преместиха, а аз се върнах. Сега младите идват с голямо самочувствие, ама и аз бях такъв – нали знаете, първи курс във ВИТИЗ се започва като международен артист, втори курс вече си народен артист, трети курс – заслужил артист, четвърти курс – артист, а петата година вече не знаеш ще стане ли артист, няма ли“, смее се Иво Русев и с вълнение се връща към силните години на пазарджишкия театър- от 69-та -до 80-та, когато софиянци са идвали да гледат спектакли в Пазарджик и целият паркинг зад театъра на всяко представление е бил пълен само със софийски коли. Силен период е бил и периодът с Леон Даниел като художествен консултант. „За мен това беше вторият ВИТИЗ, за да се стигне до „Г-н Пунтила и неговия слуга Мати“ и моноспектакъла „Великденско вино“. Но пак ще кажа, в репертоара на един театър трябва да има различни спектакли, ние трябва да възпитаваме нашата публика“.

А как се е оказал в Пазарджик? На пазарджишка сцена идва, след като 4 години е работил в хасковския театър. „1971-ва дойдох тук. Тогава току-що беше построена сградата на театъра, още имаше строителни материали по коридорите, по сцената, но вече имаше трупа. Като дойдох, видях много мои колеги от ВИТИЗ – все млади хора и това много ми хареса. Говорих с директора тогава - Иван Спасов, той явно беше обмислил всичко преди да ме покани, защото ми постави условие да участвам в пет пиеси още в същия театрален сезон. Беше направил програмата – кой спектакъл, с кой режисьор, с кои артисти“, спомня си Иво Русев. А за любимите роли казва: „Всички роли са ми любими, но има роли, които бих искал да изиграя отново – „Одисей пътува за Итака“ на Константин Илиев – образът на бай Ноно, както и най-голямата ми роля – г-н Пунтила, а също и поп Кръстьо от „Великденско вино“. Вече имам над 200 роли. И всички са интересни, не всички помня, но всяка е оставила отпечатъка си върху мен по един или друг начин“.

Със смях си спомня как за пръв път е стъпил в Пазарджик – не на сцената, а на танк, като взводен командир на път за обучение в с. Корен, Хасковско, където за малко да нацелят вишката с генералите. Тогава се бил зарекъл, че ни в Пазарджик, ни в Хасково кракът му ще стъпи, но пък животът друго отредил – първо на сцената в Хасково, а след това цял живот в Пазарджик.

Сега Иво Русев кани на премиерата на „Сватбата на дребния буржоа“. Режисьор на спектакъла е Гаро Ашикян, сценографията е дело на Елена Иванова, а в комедията участват освен юбилярът, също и Йоанна Микова, Елена Замяркова, Елина Чанева, Иля Пепеланов, Георги Керменски, Ива Огнянова, Димитър Терзиев, Васил Ряхов.

За премиерното представление Иво Русев готви и изложение. Държи да го наричаме изложение, а не изложба. Няма претенциите да е художник, а гледа на картините си по-скоро като на сбъдната детска мечта. А изложението ще е Маслено-портретна фотография от творческата биография на Иво Русев. Така го е кръстил. „Рисувам от дете и преди десетина години тази ми мечта се събуди. Започнах да рисуват по снимки от мои роли, а после и на мои колеги. Нека зрителите бъдат по-снизходителни, това наистина не е изложба“, скромничи Иво Русев за картините си, но пък няма как да избяга от корена си, от рода си, от дедите си - Иво Русев е от рода на Чудомир, който е вуйчо на баща му и с когото са били много близки. Зрителите на спектакъла в сряда ще могат да видят както премиерата, така и изложението с картини на Иво Русев по повод 50 години на пазарджишка сцена.

Катя Бузник


svatbata_na_drebniya_f.jpg


Loading...