RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Мариана Бойрикова:
Мармалад

Мариана БойриковаЗа моето поколение сладкият, ароматен и безкрайно вкусен сливов мармалад бе синоним на топлата, и с леко прегоряла коричка, социалистическа кифла … с  мармалад. Толкова кифли сме изяли от училищната лавка, че аз, поне, не искам да ги видя, докато съм жива. Ще кажете, уважаеми читатели, ти пък какво се сети!? Ами, сетих се, защото днес мармаладът е в основата на живота ни - макар и синоним на нещо абсолютно различно - тъмна каша с неизвестни съставки, произход и качество, която малко хора биха приели на доверие.

Животът ни е мармалад! Политическата ни система е мармалад! Народното ни събрание, правителство и институции са мармалад. Съдебната ни система, армия, полиция, църква … и те, донякъде. Но ние си го консумираме ежедневно, макар и с отвращение!
Обаче! Има едно нещо, което категорично отказваме да е мармалад. Защото в подобна консистенция се превръща в отрова. И ни убива. 

Човешкото ни достойнство!

Много се радвам, когато по телевизията ни информират за археологически разкопки, които доказват какви цивилизации е имало по нашите земи. Толкова блестящи, че на този фон днес изглеждаме като примати. Сигурно ще кажете: Само да не започнеш и ти да се упражняваш по онази тема: „А как стигнахме дотук?!” В никакъв случай! Слабичък ми е капацитетът, куца ми експертизата, капитални изводи само от четене на книги не се правят, а и емоциите само пречат. Но ни става хубаво, приятно и гордо някак, че сме потомци на онези удивителни хора, живели по нашите земи преди хиляди години. И то съвсем наблизо (ей го къде е Градът на птиците!). И за миг забравяме на какъв хал сме!

Но после пак ни свалят в Мармалада.

Да вземем онова упражнение по телевизията за средната работна заплата в България, която, казаха, била малко над 900 лв. Бая хора се ядосаха на тази „космическа” сума, защото не са много онези, поне в родния Пазарджик, които я догонват, та и надминават. Както и да смяташ, най-високата заплата в БГ (оповестена пак в онова ТВ-проучване) е наполовина на най-ниската в Другата Европа. И какво?! Да се гордеем ли с този факт, след като спрямо обикновения англичанин, холандец, французин, германец, сме си направо мизерници?! И само това да е! В по-големите градове пак иди-дойди, ама в малките населени места, и особено по селата, е трагедия. За кражбите, насилието над стари хора, липсата на медицинско обслужване, нормално електро- и водоснабдяване вече сме „информирани” многократно. Но напоследък стана ясно, че на тези хора, освен че им е отнето всичко, което да гарантира що-годе нормалния им начин на живот,
 
вече им отнемат и душите.

Мачкат ги разни местни феодали, крадат им нивичките и бизнеса, насилват ги да гласуват пряко волята си, млатят ги, „ако не слушат”, лъжат ги … И зрителят, пред родното ТВ, гледа, слуша, удря се по челото и вика: Не може да бъде! В 21-ви век … Може, може! Защото доброволно сме в Мармалада! Няма виновни за гадостите, които ни се случват (те изобщо случват ли се?), няма корупция, няма престъпност (е, има, ама малко), няма беззаконие, няма шуробаджанащина (по партийна и роднинска линия) - няма!, нищо нередно няма в опосканата ни  държава. А пък, на който не му харесва - свят голям - да хваща пътя. И той го хваща!
Та, думата ми е за онзи човечец, дето го нарочиха за враг на турския президент,  и ние  скоропостижно го изпратихме в ръчичките МУ.

„У дома”, де! В гнездото на осите! Та да му угодим!

Ясно е, че има една голяма, на много високо ниво, политика, от която аз, с елементарния си провинциален ум, нищо не разбирам. Има и една друга, по-малка, дето я творят местните ни управленци, политици и други много значими лица, от която все нещичко отбираме, защото ни боде очите всеки ден. А по средата между двете е отровният мармалад. Като се случи подобно събитие и започват големите обяснения. Едните викат: Така трябва, всичко е спазено, правно, законно! Другите - точно обратното: Гаф, срам, резил, оставка! И как, моля ви се, ние да разберем кой-прав, кой-крив?! Аз за себе си знам къде е правото, но няма да ви го натрапвам? В случая (и в подобни нему) винаги си казвам: Виж кой говори! Виж какво е сътворил, колко пъти е излъгал, на кого служи, краде ли (много), какво говорят за него тези, на които не плаща (заплати и други работи), с кого е приятел и на кого враг … и други подобни дребни нещица.

И понеже винаги съм била честна с вас, ще ви кажа: Срам ме е!

Ботев и Левски нямат нищо общо с тази работа, нито народните будители или загиналите за свободата на България. Стига сме се подпирали на миналото. Сега ние сме на ход - това е нашето време, нашите ценности и нашата жалка цивилизация. Тази година отказах едно гости в Германия. Чудих се как да го увъртам, та да не ида. Не ми се ходи вече. Отровният мармалад си свърши работата. Ще си седя тук в блатото. Ще си крякаме с другите жабки и ще чакаме … на кой каквото му предстои и каквото заслужава!
И за да не изглежда твърде песимистичен този текст, накрая ще кажа нещо и за любимия Пазарджик. Споко! Няма да е за местния елит! Само ще коментирам някои ситуации.

Четири тигърчета си имаме вече. Радост голяма! Тръпнем да ги видим!

Сега, предполагам, ще обявим и конкурс за имената на бебешоците. А спечелилият (вместо пари, за да икономисаме някой лев) предлагам да го пуснат в клетката да поздрави щастливите родители! Гледай после как се правят 100 000 гледания във ФБ.
И докато бяхме в туй жарко лято по планини, морета и океани, чухме, че си имаме и нови скулптурни фигури по Канала. Не знам дали защото местата попривършиха в Острова, но тръгнахме да разкрасяваме още и още Канала. Няма лошо! Красотата и изкуството вървят ръка за ръка. Но само ако не прехвърляме мярката! Ама това вече не е работа на художниците, а на управниците, планировчиците, културдизайнерите и културстратезите. Не знам как не са се сетили за Стадиона …

Ти-хо! Кой каза Стадиона?! Не съм аз!

Разбрахме също, че пак ще има + фестивал през септември. Браво на организаторите! Само така! Да се радват младите хора, да танцуват, да не умират от скука в малкия град. Разбрахме също, че  в една от вечерите ще се проведе концерт за отбрана публика, на тайно засега място. … И много ми се ще да провокирам медиите, както вече ни разказаха за „тайния” концерт на въпросната, много известна, група, по същия начин да ни информират и като как е минало събитието. Ако ги пуснат, де! Знам ли какво ще рече отбрани лица?! Отбрани от бостана ли?

И ще приключа с една мнооооого стара история.

През октомври 1705 г. 20-годишният Йохан Себастиан Бах си взел едномесечен отпуск, за да извърви пеша повече от 300 километра до Любек и да чуе своя идол Дитрих Букстехуде, смятан по онова време за най-видния органист на Северна Германия. Днес сигурно никой не си спомня за въпросния Букстехуде, но за Бах сме чували, нали? И още как! Слава Богу, че концертът не бил нито на тайно място, нито за избрани! Иначе как великият Бах е щял да се поучи и да стане по-прочут дори от учителя си?!
Защото дори един, виртуозен с цигулката си, седмокласник е по-ценен за изкуството от всеки, случайно попаднал във властта клиентелист, за който с пълна сила важи поговорката:
„Пази, Боже, сляпо да прогледа!”
Независимо откъде и колко е о(т)бран!

Мариана Бойрикова






Тази страница е видяна: 2135

 Публикувано от: pamedia на четвъртък 18 август 2016 - 14:11:31

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.5545 сек., 0.4696 от тях за заявки.