RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
МЕСЕЦЪТ 02
февруари 2017

Георги К. Спасов   Макар и да е най-късият от месеците в годината, февруари беше наситен на събития. Първият му ден зададе един възторжен нюанс със зарязването на лозите и изпитите по този повод чаши бяло или червено вино, с което януарските студени дни бяха бързо забравени и дойдоха очакванията за хубаво време.
    В съседна Румъния протестиращите нараснаха до половин милион, но родните политици избягваха да коментират тамошните събития. Дори президентът Първанов с едва доловима ирония отбеляза пред Хекимян: „Ето, президентът Радев щеше да ходи в Румъния за обмяна на опит, но вижте какво става, и там е една…“  Каква „една“? Та нали президентът Радев заяви, че иска да научи от съседите как се справят с корупцията, а демонстрациите бяха един красноречив и убедителен механизъм за нулева търпимост към корупционни практики и за едно силно гражданско общество, което не допуска страната да се отклонява от европейската си посока. Те изригнаха именно защото новото правителство пожела да прави законодателни промени в полза на корумпирани политици и затова обществото го нарече „криминално правителство“. В същото интервю Първанов използва един коварно-манипулативен израз: „Ние не трябва да КОЗИРУВАМЕ пред Брюксел“. Десетина дни след това и Бойко Борисов използва същия израз като „обвинение“ към служебното правителство: „Аз ли съм послушко? Те КОЗИРУВАТ пред Брюксел!“ Този глагол постепенно се превръща в мантра за всички онези, които не одобряват членството ни в Европейския съюз и патетично заявяват, че трябва да браним независимостта си. И българинът тутакси реагира: „Така де! Що да им козируваме! На онези, отнякъде си! Откъде накъде те ще ни казват какво да правим!“ И ето ти една крачка до всички партии и партийки, нарекли себе си национални или патриотични.
    На 5 февруари в тунел „Ечемишка“ на автомагистрала „Хемус“ част от осветително тяло падна върху минаващ автомобил, рани шофьора и уби сестра му, пътуваща с него. Репортажите за този случай само доказваха престъпната небрежност на държавата, костваща живота на нейни граждани. Въпреки че има конкретен отговорник за тунела, въпреки че е имало проверка от експертна комисия, изготвила предписания за изпълнение, оказва се, че няма виновни за смъртта на жената. Това е „нелеп“, „злощастен“ инцидент, „малшанс“, да потъгуваме, да посъжаляваме и да го отминем. Нещо като „малката правда“ отпреди години. Важното е да гледаме „големите правди“ – построените стотици километри магистрали, санирането на жилищни блокове /и все с чужди пари/, икономическия ръст/според досегашните управници/, намалялата безработица/ според досегашните управници/, стабилността в държавата… „Частните случаи“ с разкъсани от кучета хора, с обрани и насилени старици, със запалени къщи, с измамени от мошеници семейства въз основа на фалшиви изпълнителни листове или фалшиви записи на заповеди и благодарение на частните съдебни изпълнители – тези узаконени бандити, със застрашени наново и наново селища от наводнения – това са „неизбежни“ спътници в похода ни към голямата истина, достъпна и оправдана само за онези, които избягват тунелите и затънтените места на родината. Фактът, че никой – индивидуално или институционално – „не падаше по гръб“, тоест не признаваше вината си и произтичащите от това наказателни отговорности и финансови обезпечения, е предварително заложен в някои формални „предупреждения“. Така например в началото на шосето гара Варвара-Велинград е инсталирано ново светлинно табло, сигурно не особено евтино, с надпис: ВНИМАНИЕ:ОПАСНОСТ ОТ ПАДАЩИ КАМЪНИ! Така е, те наистина падат, главно от дясната страна в посока Велинград. Е, и какво от това? Смисълът на този иначе красив, приковаващ отдалече вниманието ни надпис, е само един: ОНЕВИНЯВАЩ! Значи ти пътуваш, пада камък, удря те – убива те или те ранява, смачква автомобила ти и…Ами ти, гражданино водач на МПС, вече си ПРЕДУПРЕДЕН – може да има падащи камъни. Трябвало е да се снабдиш с перископ, подаващ се от колата ти и информиращ те за евентуално паднали или падащи камъни; или пък да наредиш на пътника до тебе – жена ти, любовницата ти, приятеля ти или случаен автостопаджия – да отвори прозореца, да измъкне главата си навън и да отвори, ама много яко да отвори зъркелите си нагоре, към планината, откъдето може да дойде опасността. И нито дума, нито обещание, нито някакво подобие на намерение да се потърси друг начин – да се поставят обезопасяващи мрежи или пък спойващи мазилки, което да не позволи на парчета от скалите да се разпадат и да се срутват върху шосето. Така е и по паралелната на шосето теснолинейка. Преди години – ама преди много години – виждахме как по нея постоянно се движеха длъжностни лица, които проверяваха годността на релсите и траверсите и евентуалната опасност от падащи камъни – така че, очаквам падащи камъни и по тази жп линия – и сигурно, ако това стане, отново виновният ще бъде машинистът.
   Тъкмо си отдъхнахме от Бойко-Борисовите бомбастични съпоставки „преди“-„сега“, и ето че Огнян Герджиков, служебен премиер, изваден от нафталина на политическата забрава, продължи с охота тази традиция: за 5 дни, каза той с удивително задоволство, те били направили за тунела „Ечемишка“ толкова, колкото предишното правителство не било направило за 5 години. И започна да „подготвя“ провеждането на изборите: в името на „прозрачността“ им уволни областни управители; поиска оставката на главния секретар на МВР, който пък, от своя страна, орева всичко – сякаш е нещо ново за държавното ни управление; министрите му пък започнаха кадрова чистка в своите министерства…
    На 18 или 19 февруари, вече и това стана спорно, се отбеляза 144-годишнината от обесването на Васил Левски. Още един повод стари и нови политици-партийци и управници да се появят публично пред паметниците на Апостола, да поднесат венци – по-точно други вместо тях, а те само престорено-угрижено и тържествено-скръбно да пооправят лентичката; а през това време деца, младежи и девойки, „обикновени“ хора да си припомнят стиховете на Дядо Вазов:
Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново,
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина,
на робите слепи в робската страна.
    На робите слепи в робската страна…
    Последните минути от живота на Левски са документирани от неговия изповедник, Иконом поп Тодор Стоянов Митов:
    „Аз отидох при Левски и като го изповядах, почнах да чета отпусната за случая молитва и когато споменах името „раба Божия Василий“, Левски ме пресече и каза: „Споменувай ме в молитвите си, Отче попе, с името „йеродякон Игнатий“, и след малко мълчание прибави: „Моли се, Отче, не за мене, а за Отечеството България!“
    След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: „Боже, избави България!“
    „Йеродякон Игнатий“ – едни от последните думи на Апостола, които държат на духовното му призвание, така старателно пренебрегвано или отхвърляно в учебниците по история, по които учехме – за да стигнем до о-без-вярването ни, до атеизма като единствено вярна философска теза.
   На 6 февруари, рано сутринта, беше съобщено за серия земетресения в провинция Чанаккале в Северозападна Турция, които, според кмета на Анкара Мелих Гьокчек, може би са били предизвикани изкуствено, това може би са направили същите сили, които организираха опита за преврат в Турция. Ето поредния повод, макар и абсурден, да се арестуват още хора, най-вече интелектуалци, журналисти, лекари, съдии, учители…всички, които изглеждат като потенциална заплаха за авторитета на Ердоган. На предстоящите предсрочни избори на 26 март в Турция 60 000 души ще гласуват за „българското“ ни бъдеще! Прибавете към тях и живеещите в България.
    Ето парливата политическа тема. Започна кампанията за партийните избори – да, за партийните, защото ние сме принудени да гласуваме, както, впрочем, го правим вече 27 години САМО ЗА ПАРТИИ. Особено любопитен момент от това предизборно време е РЕДЕНЕТО НА ПРЕДИЗБОРНИТЕ ЛИСТИ…И започнаха скандалите. Ето я кочинката, около която грухтят кандидат депутатите и надигат вой. Защото знаят: който е най-близо до нея, той има шансове да натопи зурлата си и да изгрухти доволно. А ако го избутат, следват високопарни изявления: спускат ни парашутисти, няма принципи, на предни позиции се поставят удобни и послушни партийци. ..И сигурно е вярно. Както още по-вярно е, че в тази битка за депутатския стол няма морал, няма кауза, няма идеали. Българската политическа кочина така вони, че всяко приближаване към нея е неизбежно предупреждение за освиняване. И това беше ясно на онези 2,5 милиона българи, които гласуваха за мажоритарна система. И ето ги отново нашите нови стари политически/партийни водачи. Снимат се, говорят, правят прогнози: ще имаме трима или четирима, девет или десет, двайсет или двайсет и двама депутати…И сякаш не е имало референдум, сякаш народният гняв не ги оплю, не ги осъди, не ги изхвърли от обществения дневен ред! На времето Алековият Бай Ганьо написа писмо до К.Величков, в което казваше:
     „Туй борба обществена, идеали и не знам какви глупости – всичко е бошлаф! Ето сега, като си подложиш на края на месеца торбичката, че като ти наринат хиляда и петстотин левчаги…Хубаво нещо, дявол да го вземе! Дръж се сега! Докопаш ли кокала – дръж! Хич недей му мисли от чия кожа се дерат тия левчаги…Тупай брашнения чувал, майка му стара! Тупай! Той пуща…“
    А „левчагите“ даже се увеличиха, станаха някъде над 3000. Не случайно слоганът е: „ГЛАСУВАЙ! ТВОЯТ ИЗБОР Е НАШЕТО БЪДЕЩЕ!“ Това е гениално попадение. Наистина: ние гласуваме и осигуряваме ТЯХНОТО, на тези 240 депутати БЪДЕЩЕ. И се надяваме, и очакваме те милосърдно да ни подхвърлят някакви „бонуси“– поне такава е досегашната практика. Помним, при подобни предизборни седмици и дни се „случваха“ чудни изненади: освен традиционните кюфтета, хората се водеха на безплатни екскурзии, дърва им се даваха, сметки им се изплащаха – ей така, от голо благородство. Та и аз, чак сега, като пенсионер, доживях да се облажа и да го споделя с най-добрия си приятел, съученик от механото:
-Редя се аз значи на опашката, за да си платя водата, и когато стигам на гишето, момичето ми се усмихва и ми казва, че сметката е уредена. „Как така уредена бе, моме?” – питам, щото знам от личен опит, че досега все аз съм си уреждал сметките. „Ами така – продължава да се усмихва служителката. - Един господин, който не пожела да си каже името, ви плати сметката.” А, майка му стара! Пак питам и разпитвам, но наистина водата ми е платена. И сега вървя и не вярвам....
-О, вярвай, вярвай, същото се случи и с мене!
-Не думай, бе! И на теб ли ти платиха водата?
-Не, електричеството. И аз като тебе зяпнах, когато на гишето ми обясниха, че един тайнствен господин ми платил сметката за тока, а тя си е бая големичка!
-Какво става бе, наборе! Какви са тия чудеса!
-Ами чудеса! Ти знаеш ли, че нещо такова се случи и на Пешо Каръка!
-И какво е то?
-Ами и при него един тайнствен господин отменил дълга му.
-Какъв дълг?
-Съпружеския.  Спал с жена му. И сега Пешо Каръка го търси, за да му благодари, ама не може да го намери.
-Така е с тайнствените господа. Те са анонимни и вършат дела, благословени от бога.
-Благословени да са!
    Няма съмнение, че референдумът отърси партиите от „отровната им плесен“ и ги активизира за едни по-рационални предизборни програми. Май дойде времето за такива. Спомняме си царя с неговите обещани 800 дни като време, след което ще благоденстваме. И ако Негово Величество не успя -  просто защото не му бе дошло времето, ето че сега то „се случва“. Тон даде г-н Марешки, който обеща намаление на цените на бензина и на лекарствата и устоя на обещанието си. Колкото пъти го видя на ТВ екрана – а това напоследък е все по-често, – си спомням далечните ученически години в механотехникума и изискването да помним – и дори да цитираме наизуст – героите на Гогол от „Мъртви души“, най-вече техните портретни характеристики:
     „…Когато Чичиков погледна Собакевич отстрани, този път той му се видя много приличен на мечка от средна големина. За довършване на приликата фракът му имаше съвършено мечешки цвят, ръкавите му дълги, панталоните му дълги, стъпваше с целите си стъпала полегато и накриво и постоянно настъпваше чуждите крака. Цветът на лицето му беше кален, червен като на меден петак. Известно е, че на света има много такива лица, над чиято направа природата не е мъдрувала много, не е употребявала никакви дребни инструменти, като пилички, свределчета и др. т., но просто е дялала с пълен размах: ударила с брадвата веднъж — станал носът, ударила втори път — станали устните, с един голям свредел изчовъркала очите и без да го остърже, пуснала го по света, като казала: „Нека живее!“ Също такъв най-як и за чудо издялан образ имаше и Собакевич…“
    Та, казано накратко, „Воля“-та на Марешки ще срещне още повече съмишленици…и както винаги, неволите ще дойдат по-късно. Но големите партии, разбрали, че българинът иска да чуе как ще стане по-богат /не че в момента е богат/ и как ще върне потентността си, го засипаха с благовонни обещания: по-високи пенсии, двойни заплати за учителите, средна заплата от 1515 лева, увеличаване на населението на 8 милиона…Ето това последно обещание най ме впечатли. Попитах се как би могло да стане. Приносът на преобладаващото ни население от пенсионери би бил твърде символичен, да не кажа – нулев. Отиваме към средното поколение, което живее с удовлетворението, че е изпълнило своя репродуктивен дълг. Слизаме до най-младите – останалите млади! – повечето от които вече са си купили самолетни билети за далечни дестинации, или са се отдали на купони – доколкото това може „да се случи“ със социалните помощи. И тогава стигам до най-логичното заключение: партията, която се е наела да изпълни това, иначе великолепно, обещание, ще трябва да затвори границите ни – така, както беше преди 1989 година. Видяхме как Тръмп започва да строи Великата американо-мексиканска стена, защо да не го последваме? И това не означава непременно и буквално стени. Връщаме, значи - както впрочем го виждаме в някои програми – задължителната донаборна служба, възстановяваме граничните застави и изпращаме там наши момчета, които няма да се поколебаят да застрелят всеки, който се опита да излезе /всъщност да емигрира/ от страната ни. Ще се превърнем отново в оня самобитен оазис, съизмерим с този в Северна Корея, с която вероятно ще стоплим отношенията си. И няма начин да не почнем да се възпроизвеждаме – просто защото това ще остане единствената ни радост, а и задължение.
    Реформаторите, заедно с „Глас народен“, опасно – и наново – се заиграха със заплахата, че, видите ли, ако те не направят коалиция с десните, за да управляват, щели да дойдат БСП и ДПС и тогава щяло да стане „весело“. Ерго, гласувайте за нас! Май забравиха изборите за президент, при които постоянното плашене постигна обратен резултат.
    Предизборните листи на партиите включиха нови лица, някои от които екзотични, с единствената цел да привлекат специфични сегменти от човешкия ресурс, нещо като магнитчета за привличане на свободните атоми. И ако телевизиите дни наред ни запознаваха с тези нови лица от артистичния и спортния свят, то, ако имаше мажоритарни избори, нещата щяха да са преобърнати – тоест щяха да ни казват кои от старите партийни физиономии се кандидатират на фона на едно значително анонимно – но непокварено /поне за това време/ мнозинство от наистина нови, интересни, авторитетни лица.
    БНБ изнесе данни, които само потвърждават онова, което всеки от нас усеща по собствения си семеен бюджет: богатите стават все по-богати, бедните – все по-бедни. Банковите влогове на милионери счупили всички рекорди и в края на 2016 г. станали 762 броя, което бележи ръст в сравнение с минали години. Само за последните три месеца на 2016 г. влоговете със суми над 1 млн. лв. са се увеличили с 48, което показва, че през ден се е откривал нов депозит на милионер. Само най-малките влогове на граждани със суми до 1000 лв. се топят. Оказва се, че докато богатите трупат пари в банките, хората с най-малки спестявания са принудени да закриват влоговете си, за да закърпят семейния бюджет. А иначе имаме икономически ръст, имаме бюджетен излишък, безработицата е намаляла…Ситият не само не вярва на гладния, но измисля нови способи за ограбването му. Изобретателни архитекти предложили по време на общото събрание на Националната коалиция за подобряване на жилищните условия в България да се въведе задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, подобна на задължителната застраховка на автомобилите. Че отичаме бавно, неусетно дори – и като измрели, и като емигрирали, е очевидно, а това, видите ли, намалява приходите в държавната хазна и новите ни бирници трябва да измислят нови начини за ограбването ни – и, разбира се, това се прави в наш интерес. 
    Поголовна сеч в „Западен парк“!  Да, това се случва в София, в столицата ни. И добре, че са журналистите, за да ни покажат как циганите отсичат на спокойствие дървета, товарят ги на каруците си и се изнасят, необезпокоявани от никого. „Ами студено е, батка, децата ша мрат от студ!“ И това е. От общината могат да налагат само глоби, които,     разбира се,
никога не се събират; от полицията - колко познато - обясняват, че това не е тяхна работа, тъй като дърветата не били от горския фонд /не че там не се сече и не се изнася дървесина/. Ами сложете един или двама пазачи или просто дайте парка на охранителна фирма и да видим тогава дали някой ще посмее да отсича дърветата. Просто един от поредните „частни случаи“, фокусиращи в себе се институционална безотговорност и безгрижие.       
    България е държавата в ЕС, която отделя най-голям процент от парите за здравеопазването за плащания към търговците и доставчиците на медицински стоки – според данни на Евростат. Не е изненада. В днешно време по етажерките в домовете ни вместо книги са наредени различни по големина, форма и цвят пакетчета, бурканчета и флакончета с лекарства. И е трудно да се ориентираш в тази навалица от спасителни медикаменти, ежеминутно, ежечасно, ежедневно рекламирани по всички телевизии. Не случайно хората си изготвят график кога какво да пият, но най-често мъжът пита жена си: а това хапче за какво е? За простатата? За кръвното? За захарта? За сърцето?...Чудя се дали не е прав един мой познат, който преди време изрази с категоричен тон убеждението си, че докторите нарочно ни разболяват с разни вируси, за които после ни предлагат лекарства или лечение по „здравни пътеки“. Дали това не е някакъв сатанински таен конспиративен план за тоталното ни заболяване и още по-тоталното забогатяване на „онези“?
    Учени от Нотингамския университет успели да запишат как се ругаят пчелите, когато се сблъскат една с друга, но по този начин те не се обиждали, а изразявали учудване. А наши учени от БАН пък установили, че когато депутатите ни се ругаели, това било израз на любовно съвокупление, при което всички оставали доволни.
    Неделният ден на 13 февруари беше радостен за нас. Григор Димитров стана шампион на тенис турнира София оупън. Странното беше, че в първата му среща с поляка Янович, заемащ някъде 200 място в листата, беше на косъм да загуби. А със следващите си противници, титулувани и известни, се справи доста по-леко. Още по-странно беше, че купата му връчи служебният премиер Огнян Герджиков, който беше освиркан от част от публиката. Защо му трябваше? Много по-подходящо и логично беше това да направи директорът на турнира. Но нашите политици обичат да се показват публично, когато това е за сметка на други. Иначе съвсем човешко и разбираемо беше желанието на Герджиков, когато притича да се снима с Димитров и Гофен. Няма лошо, пък и премиерът обича да почуква любителски тенис.
    „Лудогорец“ отпадна от по-нататъшно участие в Лига Европа. Този отбор е едно перверзно футболно образувание, демонстрация на абсурдната власт на парите и себелюбието на притежателя им. Екзотичен, изкуствен клуб с претенцията да бъде – и твърди, че е! – представител на българските любители на футбола и повод за национална спортна гордост. Рано или късно балонът ще се спука. Смешното му представяне в двете срещи с Копенхаген бе оценено от още по-смешния му треньор като много добро. Противоестественото присъствие на „Лудогорец“ в българския футбол се потвърждава дори от факта, че те играят международните си домакински мачове в София, а не в Разград. Разбира се, още по-плачевно е състоянието на „грандовете“ „Левски“ и ЦСКА. Футболистите ни, класирали България на 4-то място на световното първенство по футбол в САЩ през 1994, вече 22 години са титулувани като „герои“, като „велики“, като „легендарни“…Дали това не им изигра лоша шега? Те решиха, че им се полага да ръководят родния футбол, независимо дали имат качества на ръководители и футболни треньори. И оттогава насам – само  провали. И нито една оставка. Питам се: дали нямаше да е по-добре да не бяхме се класираме на полуфиналите в САЩ?
    Един личен момент: през този месец съм се родил. Риба, скумрия, шаран…нещо такова. Майка ми ме е родила в една селска къща, където са живеели под наем, докато построят собствена. Бежанка от Гръцка Македония, тя не е имала кой знае какъв избор – още повече, че е една от осемте дъщери на дядо ми, ощастливени и с един брат. Дошъл съм от безкрайното безмълвие на Нищото, за да се върна отново към него, след като измина пътя, наречен Живот. Вече не се питам защо съм роден, липсва ми онази увереност на „юношата“ Смирненски, който през 1922 година има куража да заяви: „…без да питам защо съм на тоз свят роден,/ аз ще знам за какво да умра“ – и още следващата година си отиде от този свят, едва 25-годишен. Младостта има предимството да живее и да умре с романтичните си идеали.
    „Румъния, събуди се!“ Това беше главното лого на многобройните и многодневни румънски протести. И ние ги дочухме. И се събудихме! И се вдигнахме!
…изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
….
с прости тояги,
шопи с сопи
с пръти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
…………
като отприщено стадо
от слепи животни
…………
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики…
…срещу семейство афганистанци, вече получили статут на бежанци у нас.
    Ликуй, народе, от Елин Пелин! Ти показа планини от храброст, пример за подражание и готовност да се справиш с това семейство афганистанци, посмяло да оскверни свещената територия на родното място. Изгонете ги, изхвърлете ги, посветете ги в правата вяра – християнството, но с главата надолу, с главата надолу…Браво, Каракачанов, браво, Джамбазки, вие успяхте да обърнете с хастара навън българската душица – изтъкана от търпение, от малодушие, от страх и настръхнала от ярост, когато пред себе си види другия, различния…
    „Всички се обърнаха и погледнаха непознатия: беше дребен човек, дрипаво облечен. По носията се познаваше, че е другоселец…другоселецът сам бръкна в пояса си, извади синя, вехта кесия, навървена на гайтан и вързана на шията му, по изтърканата му антерия имаше кръпки. Ръцете му трепереха, извади огниво, кремък, извади една банкнота от двайсет лева, сгъната на четири, няколко дребни пари, копчета…Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите“.
    Великият хуманист Йовков, този познавач на българската душа, е съзрял отдавна вкорененото у нас подозрение към „другия“, към различния, към чужденеца. И ето че днес чуваме крясъци за опазване на българщината като отпор на всичко чуждо. И ето че все повече привиждаме около себе си „другоселци“, застрашаващи земята ни и чистотата на вярата и рода ни – нещо като зов за чиста…не,не арийска, а българска раса. Самоиздигналите  се  лидери на изникващи като гъби след дъжд /или по-точно преди избори/ „патриотични“ партии и обединения успяха да превърнат голяма част от българското население в обезличена маса, навъсена от злоба, завист, предразсъдъци, недоверие, подозрение; да превърнат „демокрация“, „толерантност“, „хуманност“  в мръсни думи. Продължавайте, кой ви пречи! Издигайте стени по границите, върнете граничните застави, стреляйте на месо, никой да не припарва свещените граници на Велика България. Най-добрите синове и дъщери на родината я напуснаха и тук остана огромно количество човешка фурда, обезпросветена, малограмотна, некултурна, с манталитет на непрекъснато застрашено животно. Дерзайте, кога друг път ще намерите по-добра почва за фашизоидните ви намерения, за предстоящото ви и очаквано с ентусиазъм овластяване, за тържеството на омразата…
    Обезчовечаването продължава…

Георги К.Спасов









Тази страница е видяна: 812

 Публикувано от: pamedia на вторник 28 февруари 2017 - 22:53:06

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.3794 сек., 0.3003 от тях за заявки.