RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
125 години от рождението на Райко Алексиев
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК С ТАЛАНТА НА ХУМОРИСТ, САТИРИК И КАРИКАТУРИСТ


ПазарджикЗа няколко поколения българи името и творчеството на Райко Алексиев остава непознато. В българската културна история Райко Алексиев се утвърждава като даровит и самобитен писател - хуморист, сатирик, художник, карикатурист, журналист, издател на вестник.
        Райко Николов Алексиев е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик в семейството на учителя Никола Алексиев, българин бежанец от Солун, което след време се преселва във Враца.
    След завършване на Врачанската гимназия Райко Алексиев заминава за София, където записва литература в Софийския университет и като извънреден студент учи рисуване в Художествената академия в София. Това са години на оскъдица и глад. Успява да завърши висшето образование, а от Художествената академия му остават  курсовете по живопис.

Творческият път на Райко Алексиев започва като ученик през 1909 г., когато печати първата си карикатура в сп. “Въртокъщник”. През 1914 г. урежда първата си самостоятелна изложба във Враца. Отначало името му се появява в хумористичните списания “Барабан”, “Смях”, “Людокос”, “Отечество”, “Маска”. Постепенно след войните, през 20-те години, неговият талант се разгръща като карикатурист, хуморист, сатирик и журналист. Многобройни са псевдонимите му. Най-известни са “Фра Дяволо” и “Щурец”, с които изпълва периодичните издания: “Балканска трибуна”, “Камбана”, “Българан”, “Македония”, “Аз знам всичко”, “Литературен глас”, “Развигор”, “Дневник”, “Мир”, “Слово”,  “Рибарски преглед” и др.
    Райко Алексиев е не само карикатурист. Той е талантлив и като художник пейсажист и организира, както самостоятелни изложби, така участва и в общите художествени изложби в София. Един от инициаторите и организаторите в построяването  и дейността на Дома на изкуствата.
    Популярността му нараства, когато през 1928 г. е назначен за редактор на хумористичната страница “Смях и закачки” на големия софийски ежедневник “Зора”. В продължение на няколко години той редовно, всяка седмица, списва тази страница, в която помества своите весели хуморески, битови и политически фейлетони, карикатури.
    В края на 1932 г. Райко Алексиев напуска в. “Зора” и започва да издава свой собствен вестник, седмичника “Щурец”, който остава трайна следа в нашата сатира. Същата година се оженва за актрисата Весела Грънчарова и им се раждат три момчета – Веселин, Радослав и Александър.

 Пазарджик Пазарджик
 От дясно наляво: Райко Алесиев, писателя Добри Немиров, неизвестно лице и Георги Спасов, учител. [1931 г.] Сватбата на Райко Алексиев и Весела Грънчарова в София. Кумува Никола Мушанов. 1932 г.

    Най-плодоносните творчески години на Райко Алексиев са свързани с издаването на вестник “Щурец”. Вестникът  излиза 12 години и остава в историята на българската журналистика като най-дълготрайния и най-популярния хумористичен вестник до 1944 г. Райко Алексиев е едновременно негов основател, съставител, редактор и издател. Вестникът успява да намери формулата на успеха. През 1932 година той започва с 1900 броя и стига 50 хиляди в края на съществуването си. В двата най-вестникарски сатирични жанра - карикатурата и фейлетона Райко Алексиев достига своите върхове. В него откриваме блестящи образци на хумор и сатира в духа на националната традиция. Някои от хумористичните герои стават нарицателни - Генчо Завалията, Отец Тарапонтий, Гуньо Гъсков, Мери Клюкерсон и др.
    За Фра Дяволо творческата тема е целият живот – от международната политика до нелепиците на нашенския бит. На прицел са властолюбието, бюрокрацията, неправдите, невежеството, спекулата, снобизма, еснафството.
Пазарджик Пазарджик Пазарджик

ПазарджикРайко Алексиев изпълва всяка седмица четирите големи страници на своя вестник главно със свой собствени работи, но кани периодично и външни талантливи сътрудници – Елин Пелин, Димитър Подвързачов, Тома Измерлиев (брат на Хр. Смирненски), Ст. Л. Костов, Георги Райчев, Симеон Андреев, Стилиян Чилингиров, Никола Ракитин (Никола Панчев), Змей Горянин (Светозар Димитров), Димитър Симидов, Мишо Драгалевски (Михаил Ковачев), Несретник, (Димитър Дянков),  Борис Маковски (Борис Първанов), Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Г. Стаматов, Александър Балабанов, Константин Гълъбов, Константин Петканов, Добри Немиров, Дамян Калфов, Славчо Красински, Хр. Бръзицов, Николай Фол и др.

    Сред художниците са Илия Бешков, Александър Добринов, Стоян Венев, Стефан Сърмабожов, Никола Тузсузов и др
    Наред с работата си като журналист Райко Алексиев събира и издава своите стихотворения, злободневки, анекдоти, карикатури, фейлетони, хумористични разкази в книгите – “Душеспасителна книжица” (1917), “Щурец” (1918), “Жалостиви случки” (1929), “Генчо Завалията (ч. I-II, 1933-1934), “Клюката” (1935), “Хорски уста” (1937) и “Хумористична история на България” (1937). Няколко години е председател на Съюза на дружествата на художниците  в България.
    След 9 септември 1944 г. Райко Алексиев е арестуван, жестоко бит и изтезаван. На 18 ноември 1944 г. умира. През април 1945 е осъден посмъртно от Народния съд.
   
                                                   Парламентарни дребосъци

       Как е по-право да се каже:
       “Понеже са претрупани с работа, народните представители не могат да се занимават с ходатайства”, или “понеже са претрупани с ходатайства, народните представители не могат да се занимават с работа”.

        Също не е известно как би трябвало да се каже:
        “Министрите трябва да се ползват с доверието на народното представителство, за да си вършат работата” или “народните представители трябва да се ползват с доверието на министрите, за да си вършат работата”

    А не само е неизвестно, но и напълно неясно е как по-правилно:
    “Народните представители се грижат за интересите на народа” или “народът се грижи за интересите на народните представители”.

                            (в. “Щурец”, 29 октомври 1937 г. )

    Документите за личния фонд №561К на Райко Алексиев са предадени в Държавен архив – Пазарджик от съпругата му Весела Алексиева - Бранд през 1992 г. като дарение. Фондът е обогатен с материалите, събрани от честването на 100-годишния му юбилей в София, Пазарджик и Враца.


Нонка Нейчева
Държавен архив - Пазарджик







Тази страница е видяна: 311

 Публикувано от: pamedia на сряда 07 март 2018 - 14:46:58

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат


Подобни новини :
ЩУРЕЦ или другото име на ЩАСТЛИВЕЦ, написа преди 10 години носителят за 2017-та на Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“
12 номинации и 10 номинирани за наградата „Райко Алексиев“
Изложба показва колажи на Райко Алексиев
ХУМОР ОТ АРХИВИТЕ - Райко Алексиев ЗА ЖЕНИТЕ
Георги К.Спасов e с 5 номинации в конкурса за Националната награда «Райко Алексиев»
До 14 февруари се номинират творци за Националната награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“
Елена Лютакова
100 години от рождението на художника СТОЯН ВАСИЛЕВ + 10 ГОДИНИ по-късно
ЛИЧНОСТИ, СЪБИТИЯ, ФАКТИ
НИКОЛА МАРИНОВ
(110 години от рождението и 35 години от смъртта на видния съгражданин)
195 години от рождението и 145 години от смъртта на Кара Никола Ангелов
178 години от рождението на Апостола



Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.4561 сек., 0.3714 от тях за заявки.