pz_history.jpg 
snaiperbg.jpg
pzforyuor.png
pzsport.jpg
hebar.jpg
УСМИХНЕТЕ СЕ, ЗАПОЧВА СЕДМИЦАТА! ШЕГАДЖИЯТА - Георги К. Спасов
pamedia , понеделник 01 април 2019 - 13:13:57 // коментари: 0

g_spasov_bibl.jpg    И на този 1 април Ванчо Шмекера реши да се пошегува по традиция с приятелите си.     Набра телефонния номер на един от тях.
- Иван съм – рече. – Ти чу ли?
- Какво да съм чул?
- Снощи на Башикаровския баир кацнала летяща чиния!
- И голяма ли е била?
- С диаметър петдесет метра. И с 4 мощни прожектора, които светели надолу. От нея слезли човечета, високи около метър. Едно дете ги видяло.
- Я върви на кино! – отряза го онзи.
Ха така, каза си Ванчо Шмекера, давай следващия. Следващият беше негова стара позната.
- Бре, не думай! – каза тя. – И колко човечета били?
- Пет. Писукали си на някакъв непознат език. После се прегърнали и заиграли хоро. Нашенско, право хоро.
- Ааа! – засмя се тя. – Будалкаш ме значи! Ооо! – той чу
възклицанието й и плясъка по челото й. – Днес е първи април, как не се досетих!
   За малко да се хване. Доволен и усмихнат, Шмекера телефонира до Трайчо, приятел от детството.
- Разбра ли какво е станало нощес? – попита го.
- Не – отговори той изненадан.
- На Башикаровския  баир кацнала една летяща чиния – бавно и поверително рече Шмекера.
- Винаги съм вярвал, че това един ден ще стане – каза Трайчо още по-бавно и още по-поверително.
Шмекера млъкна за малко, объркан от този отговор.
- Била с диаметър петдесет метра. И с четири мощни прожектора.
- Те са така устроени – каза Трайчо сериозно.
- От нея слезли пет човечета… - продължи неуверено Шмекера.
- Естествено – съгласи се онзи. – Екипажът им се състои от четирима души. Недоумявам за петия. Може би е от междупланетния контрол.
Шмекера хлъцна. Все пак намери сили за последното:
- Прегърнали се през рамо и заиграли нашенско хоро. Едно дете ги видяло.
- Те така правят. Опитват земята, твърдостта й, състава й. Голяма работа са те! Дали са още там?
- Забравих да попитам – каза той ядосан и затвори телефона. Идиот такъв! Ще му развали Деня на шегата. Как може да е такъв наивник!
След около час телефонът иззвъня. Вдигна го и чу гласа на Трайчо.
- Ти ме излъга – каза той огорчен и уморен.
Аха, шиле такова, разбра ли най-сетне, че те премятам, зарадва се Шмекера.
- Излъга ме – повтори той. – Току-що се върнах оттам. Човечетата са четири, а не пет. Така си и предполагах.
Цяла минута след това Ванчо Шмекера чуваше пиукането на телефонната слушалка, замръзнал в една поза, под която спокойно би могло да се постави надписът: „Глупакът на годината!“

Георги К.Спасов
 




Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините




Тази страница е видяна: 1643



Време за изпълнение: 0.3529 сек., 0.2772 от тях за заявки.