tp_of20221110.jpg

„Радвам се, че все повече заприличваме на местна общност, в която активните хора и хората, които имат желание да правят добри и полезни неща, стават все повече“

 

По повод 15-та годишнина в управлението на Община Пазарджик екипът на ПА медия разговаря с кмета Тодор Попов:

Г-н Попов, 15 години са повод за равносметка и сигурно ще направите Вашата, но аз не искам да Ви питам днес толкова за Тодор Попов-кмет, колкото за Тодор Попов - човек. Кой беше най-щастливият Ви момент през тези години?
  
Рано ми е за равносметка. Равносметка се прави в края, а сега съм готов за междинна оценка, но това, което ме питате е интересно. Аз не съм се замислял кой беше най-щастливият ми момент. Имал съм много щастливи моменти през тези 15 години. Но като цяло, най-щастлив ме прави удовлетвореността, че това, което сме направили през годините, се е оказвало правилното нещо. Защото правилно сме отговорили на очакванията на хората. Всичко направено сега се използва и то дава на хората по-различния манталитет, това самочувствие, което ние заслужаваме като пазарджиклии. Количественото изброяване на неща, които сме направили, е досадно. По-важното за мен е, че през тези години ние добихме самочувствието, че живеем в един по-добре изглеждащ, по-уреден и спокоен град, даващ вече и житейска перспектива и не на последно място -  променихме манталитета си. Преди 15 години никой не се гордееше с града си Пазарджик. Защото такива бяха реалностите тогава. Такава бе обективната ситуация. И не само в нашия град. Спомняте си, Европа ни прие с изровените улици, с мъждукащото улично осветление през стълб. Помните, че първият кредит, след много дебати и обсъждания, бе за ремонта на няколко главни улици и булеварди. Преасфалтирахме и немалко второстепенни. Влязохме в училищата, детските градини, читалищата. Подхванахме Острова. Днес сме горди с града си и по-важното - гордеем се с постиженията на хората от града ни. Показахме, че можем да бъдем добри в много неща. И всъщност, всичко това, което ни заобикаля - като зони за отдих, зони за спорт, реновираните квартали и всичко друго - е средата, която влияе. Тя манталитетно те променя. И затова има все повечето деца, които спортуват, пеят, играят. С всички тези неща ние придобихме друго самочувствие. Това е моята най-голяма радост.

Detsa Summer22 2 Saniran Blok1
Новата детска площадка в парк "Стадиона" Един от санираните жилищни блокове в Пазарджик

 
Имахте различни приоритети през годините и мандатите. Има ли неща, които бихте коригирали  назад във времето, ако съществува такава възможност?
 
 Не. Защото първото и най-важно нещо беше да си оправим града. Да заприлича на град. Изглеждаше, направо ще кажа, мърляв. Мръсен, неосветен, занемарен. Това ни костваше много усилия. Особено първите 1-2 мандата. И се радвам, че лека-полека ние успяхме да отговорим на очакванията на хората - да се подобри физическата среда - улици, училища, читалища, детски градини и какво ли не. Това беше важно.
 След това, обаче, си зададохме въпроса, аз и екипът ми: "Добре, пооправихме града, въпреки че то е като една къща - винаги има какво да се прави, но основните неща сме ги свършили - пречиствателна станция, депо, сепарираща инсталация. Това са фундаментално важни за десетилетия напред неща, които ни обезпечават по-добро качество на живот. И какво правим след инфраструктурата? Ами просто сменихме призмата и избрахме да инвестираме в хората. Да правим такива неща, които дават самочувствие. Но това нямаше как да стане преди да са оправи физическата среда. Не може да изпращаш ученика си в тъмно, мръсно и студено училище.
 Аз съм щастлив, че всички тези наши инициативи, свързани с култура, социални дейности, спорт, получиха одобрението на хората.

Prechist Stan2017a Depo Pz Otpadatsi
Новата пречиствателна станция за отпадни води Новото депо за неопасни битови отпадъци в Пазарджик

Ние сме един средно голям град за страна като България. С какво друго ние можем да бъдем интересни, какво друго да представим като атракция в нашия град? Т. е. с какво сме по-различни от всички останали? Това са културните ни традиции и спортните ни традиции. През последните години ние изживяваме своя ренесанс в тези сфери. И това, всъщност е най-важното. Създаваме манталитет у децата да си обичат традициите, да си обичат народното музика, танците, рисуването, пеенето, да обичат спорта и се гордеят с постиженията на пазарджишките отбори и спортисти.  Всичко това създава такъв натюрел на тези млади хора, който ще им бъде полезен не само на тях, но и на обществото. Това превърнахме в наша политика и ще я продължаваме, разбира се. Всъщност, за следващите ни години слоганите ни са вече два: "Пазарджик - град на богати хора!" и "Пазарджик - град на шампиони!" Това е нивото, което трябва да търсим през следващите години.
 И в този смисъл, не бих променил нищо, защото считам, че това са правилни решения. Поне аз така мисля, а и голяма част от хората.
  

15godini


Вашият управленски опит може да бъде учебник за доста кметове. Предполагам, че са ви и търсили.
  
Една оценка се дава на един човек или на едно управление, когато то приключи. Това, което ние получаваме през тези години, са междинни оценки. Защото ние, искам да подчертая дебело, с хората  от екипа ми - директори, служители, кметове на населени места, съветници,  приятели от града и селата, застъпници, това е една голяма армия от хора, с които се консултирам при вземането на важните решения. Аз съм човек, който изслушва мнения и решенията, разбира се, взимам аз след това. Винаги сме имали мащаб и дългосрочност. Когато един човек управлява една важна система, каквато е един град и една община, той трябва да има хоризонт. Една година, две години, мандат или два - не е о`кей, защото трудно можеш да променяш манталитет, негативни традиции. Необходими са 10, 15, 20 години, за да станат необратими тези процеси. За да се промени начинът на мислене и правене на местна политика. винаги съм го казвал и сега отстоявам тази философия - изборите са една проверка на доверие. Нищо друго.
 Явно на по-голямата част от хората, които живеят в нашата община, тези политики им харесват и ни одобряват. Това е важното. Хората на мен ми имат доверие, защото аз съм събирателното на екипа. Аз не бъркам не-то с да-то. Като кажа  "Да", е да, като кажа "Не" - е не. Трябва да си държиш на думата. Хората затова ни имат доверие през годините, защото сме отговаряли на техните очаквания. Затова имаме дълъг хоризонт. Ние отдавна сме се записали в историята на нашия град.
 Един човек трябва да знае кога да спре, да не се унижава. Щом нямаш обществено доверие, се оттегляш, а не се унижаваш на всяка цена да продължиш. А много хора си го причиниха през годините. Аз не искам да съм един от тях. Аз самият, ако видя и преценя, че нямам обществено доверие, ще кажа: "Стига!".
  
През годините сте имали предложения за крачка към националната политика. Не я направихте.
  
Аз съм имал предложения да ставам депутат, да ставам министър, да ставам вицепремиер. Много предложения съм имал. Интересно е, защото има какво да се разкаже за историята. Но не и сега. В крайна сметка, тези години са част от историята на града ни. Никога не съм се изкушавал за това. Първо, защото считам, че аз ставам за тази работа, която  върша. И второ - здраво стъпил съм на земята и никога не съм се превъзбуждал. Слава, Богу, дал ми е такива качества.
Харесвам си работата. Тук имаш възможност, абсолютно автономно, заедно с хората, които те подкрепят, да моделираш полезни неща за мястото, в което живееш. И да го правиш по-добро и все по-добро място.
 Виждаме на национално ниво какво става. Танцуваш едно лято, че някои и цял сезон не изкарват и приключват. Там нямат тази автономия. Тук всичко си зависи от теб. Освен това, споделям го лично, аз цял живот не съм имал началници. Няма да мога да се "справя" като подчинен. Честно си признавам. Нямам го този манталитет. На 50 години всеки познава сам себе си.
 През годините ние сме вземали много непопулярни решения. Защото управлението не е само решения, които се харесват на всички. Тогава отиваш в тежък и неприятен популизъм. Налагат се понякога и не съвсем приятни решения - трябва да се увеличават данъци и други такива. Но без това не може да функционира системата. А за това трябва да имаш и дупе, и топки. Управлението е отговорност пред тези, които са ти гласували доверие за нещо. За него трябва да се бориш всеки ден.
  
Казвали сте не веднъж какво не ви харесва, какво ви ядосва. Променихме ли се?
  
Да, не е благозвучно, но това е мундарлъкът и тъпотията. Макар, че Айнщайн го е казал: "Има две неща, в които  съм сигурен, че са безкрайни: едното е Вселената, другото - човешката глупост. Но за първото не съм толкова сигурен". Така че сблъсъкът с това ежедневно, не може да не ядоса доста хора. Но, това е животът. И това го има.
  А иначе по отношение на другото, имаме напредък, но той е крайно недостатъчен. Пътувам всеки ден. И казвам: "Тук искам това да направите, там - друго". И се питам "Само аз ли съм увреден? Само на мен ли ми правят впечатление тези неща? Защо имам толкова служители. На тях трябва да им правят впечатление. Че някъде не е окосено, че някъде не свети лампа, че до кошове има изхвърлени боклуци. И звъня като гражданин на повикване. Но знам, че ще ми изпълнят "сигнала". Пътувам всеки ден до Паталеница, примерно. На две седмици се почиства всичко около пътя, защото то са бутилки пластмасови, торби, чували. И след един месец пак го има. Манталитет! Нещото, което най-трудно се променя! Необходими са години, поколения. Има напредък, но, за съжаление, все още малък. Затова се надявам с пример. Кое е парадоксалното? В годините боклуците, които изхвърляме, се увеличават. И то се увеличават в последните години драстично. Това означава развитие. Това означава по-добър живот. Боклуците не падат от небето, те са вследствие на някаква консуматорска дейност на човека. Правиш ремонти, сменяш обзавеждане, ядеш, потребяваш. Това е косвено доказателство, че живеем по-добре и сме по-богати. Което е хубаво. Но все още ни липсва елементарното - да не си хвърлиш фаса или хартията в кошчето. Мисля, че в следващите години трябва да поработим по-сериозно с метода на принудата. Видя се, че само с метода на убеждението не се постигат добри резултати. Въпреки че физическата среда леко започва да дисциплинира нашите съграждани. Защо като излезем извън пределите на страната започваме да се държим по друг начин? Ние постоянно правим инициативи, не сме се отказали. Опитахме с градинките - да стимулираме активни граждани. Видя се, че това няма чак такъв ефект. Преди години налагахме глоби. Най-вероятно през следващите години ще трябва да поработим в тази посока. Най-мръсен блок – ще има глоба за всички, след едноседмично предизвестие за почистване. Така е по закон и по наредба. Гражданите също имат отношение към мястото, в което живеят. Раздали сме огромно количество пейки. Пазарджик е световен град на пейките. Не само имаме най-дългата пейка. Може ли да седиш на пейката до бурени. А вече получаваме и писма с молба: "Може ли да ми боядисате пейката". Ако трябва да съм откровен, ние в много отношения разглезихме хората. Ако може, кметът да свърши всичко.
 Навсякъде в целия свят дисциплинирането е ставало със санкции. Просто някой трябва да си сложи главата в торбата това да го направи. Няма друг работещ вариант, аз се убедих. Но въпреки това нашият град изглежда добре в сравнение с много други български градове. Факт.
  

Pz KanalaКазахте, че всеки управленец трябва да има хоризонт. Накъде гледа вашият?
  
Само напред и нагоре. Всичко, което сме свършили, явно е получило одобрението на хората. Но винаги е по-важно какво правим от тук нататък. Ние си имаме традиция. Идва първа пролет - тогава казваме какво ще правим. Но моят поглед е вперен в следващия времеви хоризонт през следващите 6-7 години, когато ще имаме възможност да използваме много финансови инструменти от Европа, за да направим много добри и полезни неща за общината. И това, което мен ме натъжава към днешна дата е упоритото или неразбиране, или неискане на нашите национални политици да разберат важността на тези инструменти. Ние ще сме най-големите глупаци на света, ако се прецакаме сами. За съжаление, с бързи стъпки вървим натам. Все още няма одобрена нито една програма по кохезионната политика. На нас ни разписаха празен чек за 17 млрд лева. Не говорим за прословутия План за развитие и устойчивост. Става дума за последните пари, които Европа ще ни даде до 2027 година за изравняване на стандартите. Нито една програма още не е готова. Не са обявени нито едни пътни карти - насоки, които ние трябва да знаем. Първо, какви проекти ще се финансират, къде ще бъдат насочени - в инфраструктура ли, в градска среда ли, в енергийната ефективност ли. Минаха две години от началото на този период 2020 - 2027. Кога ще ги правим тези проекти, кога ще ги разработваме, кога ще ги търгуваме, кога ще ги изпълняваме?

Saniran Blok2 Второ, този прословут План за развитие. Същата работа. Никой не казва нищо. Между другото, санирането е единствената смислена политика. Казал съм го още преди година – в него има само ползи - променя се средата, удължава се живота на сградата,  създава се трудова заетост, работа за фирмите, намалява разходът на гражданите за отопление, това намалява енергийния разход на държавата – това е супер важна програма. Само за пример, Испания е отделила за саниране 16 милиарда евро, Италия – 12 милиарда, а ние тук скромно се отчетохме с милиард и половина и 6 милиарда ще даваме за батерии и ще събираме тока на света тук! Да го оставим това настрана. Но не може да нямаме яснота. С политическо решение ни пуснаха парите от първия транш, но ни казаха и да си оправим 22 закона и куп промени, които не се чува някой да ги подготвя, не се чува в дневния ред на това народно събрание да има някой от тези 22 закона, а се занимават с кюлчета, папки, парапети, ама това не е дневният ред на хората. Ако до края на 2022 г по този План за развитие ние не сме минали процедурите, ще се финансира само това, което е минало, а всичко останало ще отиде в Гърция, в Испания, Норвегия – където и да е, но не и при нас, защото ще сме тъпаци и ще сме на опашката. Ние все не можем да си напишем домашното за европейските пари и за Кохезионната политика. Най-големите бенефициенти на тези пари са три: земеделие, бизнес и общини. Бизнесът не може да си направи проектите, той преди два месеца не знаеше колко ще му е тока, колко ще му е газа. И въпреки това икономиката на държавата върви добре - ние сме световен феномен.
 Добре, че сме ние,  местните власти – тая държава без нас досега да се е разпаднала двеста пъти. Последните две години на държава не разчитам. Сега им е зор на тези кметове, които разчитаха на постановления на Министерски съвет и получаваха едни пари, защото бяха правилните кметове. Сега обаче и на тях им се налага да се сблъскват с  проблеми, с които ние сме се сблъсквали години наред. Ние вече сме свикнали и разчитаме само на нас си.
 Много сме зле по отношение на защитаване на национален интерес, а в същото време всички партии се кълнят как защитават националния интерес. Ето това е националният интерес- да вземем тези пари и да ги вкараме в нашата икономика. До известно време ме забавляваха някои нови участници в политиката, сега обаче забавлението премина в гротеска и надали на някого му е забавно. Има логика във всяко състезание. Винаги има победител и той е един – не могат да бъдат трима, четирима и повече. След изборите всички се обявиха за спечелили, всички си били подобрили резултата. И какво от това?! Който е победител да внася кабинет, да обявява политиките си и пората си и който иска да го подкрепя. Като не се приема, идва вторият, получава мандат, внася кабинет, политики, хора – не се гласува, ами тогава идва ред на третия. Няма какво да се протака. Като не става, отива се на нови избори. Загуби се ценно време. Губим ценно време заради такива, които се държат като в шести клас. Тук в Пазарджик никога не сме допуснали така да се държим. За тези 20 години никога не съм позволил някой да бъде обиждан. Никога не сме преминавали границата на добрия тон. Щом някой е лидер, трябва да се държи като такъв, защото хората те гледат и си модел за подражание. Важно е лидерите какви послания дават на хората. На маса могат да си говорят каквото и както си искат, но като излезеш в качеството си на лидер, трябва да се държиш като такъв. Когато публично застанеш, трябва да уважаваш чуждото мнение и да се вслушваш в него. Хубаво е да чуваш и другата гледна точка. Държа на тези неща, както и да показваме стил.

Pz Ostrova Lqto Zoo3
Кадри от парк-отров "Свобода" - влакчето и зоологическата градина

 Ние се развиваме добре като град. За тези години станахме един по-добър, по-чист, по-подреден град, град с по-добри публични услуги, с по-добра житейска перспектива, станахме и по-богати, колкото и на някой да не му се вярва. Защото ако се върнем години назад, ние живеем по-добре от тогава във всеки един аспект и това е факт, който се дължи не само на мен и моя екип, а на всички активни хора в Пазарджик. Радвам се, че все повече заприличваме на една местна общност, в която активните хора и хората, които имат желание да правят добри и полезни неща, става все повече. Защото те, правейки ги първо за себе си, го правят и за града. Това ме изпълва с чувство на удовлетвореност, но ще бъда още по-удовлетворен, когато след години Пазарджик добие този вид, който съм си представял и съм мечтал в годините – с добра инфраструктура, с добри публични услуги, с енергийна независимост, с житейска перспектива. Тук всяка година се разкриват 700-800 до 1000 работни места, въпреки всички кризи, ковиди и т.н. Пазарджик се развива. Ето, предстои да се открият три нови завода – на „Главбулгарстрой“,  новият търговския център при „Практикер“ и разширението на Асфалтовата база в Хаджиево. Ето ги 700 нови работни места само за последните няколко месеца на годината. А преди това бяха двете разширения на дейността на „Ариете логистик“ и новите линии на „Костал“. Пазарджик е жив и динамичен град.
 Кое ми дава повод за самочувствие и удовлетворение – в града има ниска безработица, добър стандарт на живот, всичко е пълно – театри, зали, площадки, стадиони – въобще, кипи живот. Кога сме си мислили, че в събота и неделя ще идват хора от София и Пловдив, че да се разхождат в парка ни и да си почиват на въздух?! За догодина оставаме „Градините на света“ и проекта, който ще ни даде енергийна независимост. Вече получихме разрешение  и ще подпишем предварителен договор за присъединяване през декември, януари започваме да го правим и през април е готов. 25-30 години напред общината няма да мисли за ток. На 100% ще сме енергийно независима община. А с „Градините“ отправяме към целия свят послание за мир. Ще има още изненади, но за тях по-късно. В проекта се включват 20 европейски държави и тази красота ще е безплатна за гражданите. Това, което ни предстои, е обновяване на осветлението. Като предизвикателство стои и Западният околовръстен път и дано тръгне санирането – имаме 210 сдружения и толкова чакаши жилищни сгради. Само здраве да има, задачите пред нас са ясни, перспективата я имаме.
 
 




Loading...