Евгения Батаклиева започва учителската си кариера като стажант по български език и литература в Смесената учебна гимназия в Пазарджик през 1924/1925 учебна година. През следващата година е учител в Чирпанската смесена гимназия и остава там до 1928 г. След това преподава в Хасковската смесена гимназия „Петко Каравелов“, преди да се завърне в родния си град Пазарджик, където е учител в гимназиите „Константин Величков“ и „Иван С. Аксаков“ до  1953 г. 

         По време на учителската си дейност в Пазарджик и след пенсионирането си Евгения Батаклиева се отличава с много статии на литературно-обществени теми в местните вестници „Лъча“, „Подем“, „Освобождение“, „Кооперативна пробуда“, „Септемврийско знаме“ и юбилейния сборник на читалище „Виделина“ по случай 100 години от основаването на читалището. Батаклиева участва и като художествен ръководител на литературния кръжок „Алеко Константинов“ при читалище  „Виделина“. Организира и ръководи просветното ученическо дружество „Константин Величков“ (1937-1941) при Девическата гимназия. Редактор на списание „Полет“ за ученическа култура и народностно възпитание (1939-1941), и „Величков лист“ (1939, 1940, 1944).  Публикува изследвания за творческото дело на Константин Величков, като през 1982 г. завършва своята монография за него „Син велик на края роден“.

За активната си дейност с учениците Евгения Батаклиева е наградена от Градския народен съвет с две книги с надпис „За задълбочено и качествено преподаване на литературата и за добра подготовка на учениците“. 

Евгения Батаклиева умира на 23 февр. 1986 г. в Пазарджик.

Архивните материали за фонда са дарени на Държавен архив - Пазарджик лично от Евгения Батаклиева. Систематизирани са в 64 архивни единици и обхващат периода 1932-1982 г.

Ивайло Арбалиев

Държавен архив – Пазарджик