Oborishte.jpg

„Да знаем, да помним и да почитаме” е рубрика на ПА медия, която се оформи след години добро партньорство с историци, краеведи, със специалисти от Държавен архив – Пазарджик и с хора, които обичат родния край. Благодарение на родолюбци досега сме публикували много материали за историята на Пазарджик и региона, които решихме да съберем в рубрика, посветена на знанието и почитта към миналото ни. Първата публикация в тази рубрика е на историка Пенка Николова и е по конкретен повод – стартиралата днес работа на новоизбраното 45-то Народно събрание.

Оборищенци – първите български парламентаристи

 

         „Великото народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация“ - така е озаглавил книгата си проф. Христо Йонков, вещ изследовател на темата за Априлското въстание 1876 г. и оборищенските депутати. Накратко ще представим картината на този пръв български „самодеен“ парламент през 1876 г., проявление на държавност преди възраждането на българската държава. За да се открои значимостта на това първо българско народно събрание, с основание смятано за първо велико народно събрание, е необходимо да се анализират някои от данните за неговия състав. Ето няколко красноречиви характеристики на първите ни депутати, сумарно представени, които срещаме в обемистото му научно издание:

 

         Оборищенското събрание се открива на 14 април 1876 г.

         Общият брой на присъствалите на събранието български патриоти е 88 души, от които: 82-ма души са народни представители, упълномощени да представляват 66 селища, четирима апостоли - Панайот Волов, Георги Бенковски, Георги Икономов, Захари Стоянов и двама писари – Тома Георгиев (Хаджигеоргиев) и Тодор Белопитов. Заедно с помагачите, готвачите, стражата, куриерите, всичките не са надхвърляли 150 души.

 

По възраст народните представители се разпределят така:

(със сведения за възрастта – 70 души)

Младежи от 22 до 30 - годишна възраст – 16 души.

Мъже от 30 до 47 – годишна възраст – 47 души.

Старци от 51 до 70 - годишна възраст – 7 души.

Средната възраст на оборищенци е почти 38 години.

56 души, т.е. голямата част от народните представители, са хора на възраст, улегнали люде, които са осъзнавали  своето участие в освободителното дело и поведението си. Нещо повече, те са приели да бъдат народни водачи.

 

По образование депутатите се разпределят така:

С килийно образование са 32 души – 39,40% от общия брой

С взаимно образование 26 души – 32 %

С класно образование 12 души – 15 %

С гимназиално и полугимназиално образование – 10 души – 12 %

С незавършено висше образование 2 души – 2 %

Групата депутати, без тези с килийно образование, са общо 50 души с добро за времето си образование, 61 % от общия брой народни 82 представители.

На Оборище не е изпратен нито един неграмотен българин. Забележително е, че в тази спонтанно създадена и напълно българска институция – пръв български парламент, първите български депутати са били сред най-образованите в тогавашното българско възрожденско общество.

 

По професия всичките 82 народни представители се разпределят:

Селски стопани (земеделци) 18 души – 22% от общия брой

Занаятчии 10 души – 12 %

Търговци 35 души – 43%

Духовници (свещеници) 4 души – 5 %

Учители 13 души – 16%

Лекари 2 души – 2%

Застъпени са всички основни професии в тогавашното българско общество и в това отношение този български парламент е бил представителен.

 

По материално състояние (сведенията са за 79 души)

Бедно – 3 души

Средно – 35 души

Богато (заможни) – 41 души

Или повечето депутати са били с добро материално положение

 

И още данни за оборищенци:

8 души са били хайдути и хайдушки войводи.

50 души са комитетски дейци от времето на Васил Левски.

42 депутати по време на въстанието са заловени, арестувани и затворени

Осъдени на смърт 13 души – 16 %

Убити 21 души – 26 % от общия брой депутатите

Осъдени на заточение в крепост са 10 души – 12 %

Доживели Освобождението са 53 души, 67 % от общия им брой.

От тях 12 души отново са избрани за депутати в Народното събрание на свободна България.

.....

         Депутатите били сериозни, заможни, семейни и съзнателно отговорни за своите действия люде, които не изменили на основните интереси на своите съграждани съотечественици – избиратели.

 

Подбор на текстовете: Пенка Николова, историк




Loading...