В наименованията на картините може да срещнем много познати герои от гръцката митология („Титаните и дъщерите човешки”, „Орфей и Евридика”), но разгледаме ли ги, те не преповтарят познатото ни, потопени са в един авторски свят, в една лична "митология" и ако има нещо, което ги доближава до древните разкази, то е опита да си обясним действителността и от собствените си митове да изградим реалност.

 

Художествената реалност при Никола Стоименов не е конкретизирана чрез "материална" достоверност, избягвани са детайлите и директното копиране на натурата. Макар и ограничено от изобразителната площ - лист или платно, пространството в картините действа, като онова неопределено пространство, в което без ограничението на правата линия, без съобразяването с края, с достигането до ръба се е осъществявала рисунката. В много от творбите („Европа”, „Любовта на кентавъра”, „Самодивата”) дори фактурата допринася за това усещане, на едно творчество преди "речта" и в същото време натоварено с много символика.

 

Символиката в показаните творби черпи и от Християнските символи („Великден”, „Изгубените храмове”, „Пиета”), и от българския фолклор („Торбалан”, „Змейова сватба”) , присъстват същества от различни митологии - русалки, кентаври, но колкото и различни и противоречиви да са, те са интерпретирани по един обединяващ ги, мирен начин, без да създават непримирими контрасти.

 

В изложбата не липсват и интимни творби свързани с жената („Утро”, „Юли”), живота на художника („Ателието”, „Мостовете в мен”) и съвременният човек, със своите нови пространства и въпроси („Басейн”, „Прозорец”).

 

С риск за противоречие на казаното по-горе за детайлите, ще кажем, че детайлите всъщност са много важни за творбите на Никола Стоименов, но те са извън оптичното приближаване на материята, те са детайли - знаци.

 

Живописта в част от картините е наслагване на живописните слоеве, престъргване, прозиране или плътно покриване, понякога създава усещане за онези стари стени, с оголени на места стари слоеве, които ни показват по-малко от отминали животи, или насложени емоции.

 

Това е изложба, която трябва да се гледа, като "свалим очилата" търсещи познатото, и просто се потопим в една нова, авторска "митология"!

 

 

Никола Стоименов е роден на 18 април 1973 г. в град Пазарджик.

Работи в областта на кавалетната живопис. Негови творби са притежание на частни колекции в България и Европа, както и на Художествена галерия „Станислав Доспевски” - Пазарджик.

Участвал е в множество национални и международни изложби. От 2013 г. до 2019 г. във всички изложби организирани от Дружеството на пазарджишките художници.

Носител е на награда на Община Пазарджик (2021 г.), награда на пролетният салон на ДПХ – Пазарджик (2019, 2017 и 2015 г.), награда за живопис от Годишната изложба на ДПХ – Пазарджик (2017 и 2016 г.), награда на името на Георги Машев от Годишната изложба на ДПХ – Пазарджик (2016 и 2015 г.) и награда на „Ретро Арт” – Русе (2019 г.).

Номиниран е за следните награди:

Номинация за живопис в единадесето Международно биенале на малките форми – Плевен (2022 г.), номинация за живопис в Национален конкурс за живопис „85 години ИДЕАЛ СТАНДАРТ – ВИДИМА” – Севлиево (2019 г.) и номинация за живопис от седмото Международно биенале "Изкуството на миниатюрата" – Русе (2019).

"Басейна", Никола Стоименов

"Змейова сватба" , Никола Стоименов