Латинка Дерменджийска е емигрант, в столицата на Обединеното кралство Лондон, от 15 години. Самата тя споделя, че повече от 20 години се занимава с проучвания на бащиния си род, който още през миналия век е бил опоменат от професор Иван Батаклиев в научния му труд – „Пазарджик и Пазарджишко“. Дерменджиите са били един от „кореняшките родове“ в Паталеница. Новият живот на Латинка Дерменджийска грабнала ежедневието й и тя оставила проучванията си, докато не се запознала с друг член на големия Дерменджийски род – Силвия Дермендийска от Сливенския регион. Силвия всъщност била Дермендийска снаха, която с радост изучила собствения си род от село Крушаре, а след това започнала да изучава и рода на мъжа си. Тя се свързала с будни жители на Паталеница с идея за начертаване на родословно дърво. Така двете Дерменджийки се запознали и започнали обща работа, благодарение на „интернет селото“ Фейсбук.

„Силвия беше човекът, който събуди „феникса“ в мен. Тя ми даде идеята да направя книгата, след като видя колко много материали сме събрали. И така, уж на шега, самата книгата стана реалност. Много време отне докато намеря печатница, която да я напечата, благодаря на хората от Макрос в Пловдив. След множество редакции, които направих, за да отговаря на изискванията им, книгата, събрала 20 години труд, попадна в ръцете ми. Корицата е мое творение, но с огромната помощ на племенника ми Михаил Юнчов от Банско, който ми помогна да я направим в подходяща формата за отпечатване. Книгата е за историята на рода ни. Един екзепляр ще подаря на библиотеката към читалището „Свети Панталеймон – 1909“ в Паталеница.“, разказва създателката на прекрасното родолюбиво четиво.

Жителите на Паталеница, и всички изселници от големия Дерменджийски род, с трепет очакват да прочетат труда на Латинка. Такива книги са ни все по-нужни в днешния объркан и лутащ се свят. Нека помним миналото си, за да имаме достойно бъдеще.

Павел Гълъбов