Кратко видео с няколко откъса участия на МЕРАК в спектаклите по покона на ЕСБАРТ ДАНСОТ

Три съвместни спектакъла на „Мерак“ и „Есбарт Дансот“ в Испания и толкова много емоция, че ще е трудно да бъде изказана цялата! Много сърдечно, като стари приятели, бяхме посрещнати в къщите на домакините ни в Капелядес. Те гостуваха на „Мерак“ през 2019 година. Тогава в Пазарджик имахме три съвместни прояви – спектакъл под надслов „Пазарджик посреща Барселона“ на площад „Константин Величков“, ателие в Острова за разучаване на български и испански народни танци и спектакъл на площада в Црънча. Гостуването на „Мерак“ сега беше по повод 50 -та годишнина на „Есбарт Дансот“. Безспорно най-емоционалната част бяха трите спектакъла в Капелядес, Вальбона и Ля Торре де Кларамунт, където публиката навсякъде ни изпращаше с бурни аплодисменти.

С много вълнуващ момент за българите започна първият спектакъл във Вальбона. Хор "Ърà и Ъкѝ", чието име се превежда "Тук и Сега" откри спектакъла. След няколко песни ръководителят на хора покани българите да застанат срещу хористите и още с първите ноти очите на българите се напълниха със сълзи, защото испанците запяха „Хубава си, моя горо!“. Трогнати от този жест на уважение, българите се включихме в изпълнението просълзени. Емоцията беше много завладяваща и всички пеехме с гордо вдигната глава.

„Есбарт“ показаха в спектаклите традиционни испански танци, а „Мерак“ танцувахме хорà от нашата – Тракийска фолклорна област, включително и емблематичната Средногорска копаница. Костюмът ни е също тракийски – средногорски.

„Танците ни са динамични, красиви и много  зареждащи и ни представят в светлината на нашето родно място“. Това сподели на аерогара София след завръщането художественият ръководител Румяна Костадинова.

„Мерак“ се представи блестящо. Танцьорите успяха да завладеят публиката с танците, с емоцията, с излъчването си. Играхме Бързо тракийско хоро, Ильово, Боалийско, Право, Енино, Момчиловско и Окопско. Показахме и няколко Балкански хорà: Хасапико от Гърция –автентично хоро, от което са заимствани елементи за танца във филма „Зорба гъркът“,  Сервико – от остров Крит, Корлу ароман от Румъния и Велешко от Северна Македония. Избрах да покажем и тези танци, защото звученето им е познато на западната публика и, всъщност, когато човек чуе нещо познато, това събужда в него още по-силни емоции и така се поражда много по-силен контакт между нас, изпълнителите, и публиката. За публиката е вълнуващо, когато тя разпознае танца, а нашите танцьори играха с душа и сърце. Имахме и общ финален танц на „Мерак“ и „Есбарт Дансот“. Танцувахме Галоп. Представянето на „Мерак“ в Каталуния беше повече от отлично и напълно оправда името на танцовата школа – с много мерак показахме изпълнения на изключително високо ниво“, каза още Румяна Костадинова.

Но танци имаше не само на сцената, а и на забави, които домакините ни организираха. Мераклийките и мераклиите научихме също Сардана, Баль пля, както и други танци с корени в средновековните танци, а каталунските домакини научиха и играха Право тракийско хоро, Енино, Сервико и Сиртаки. Горещи благодарности отправиха танцьорите от Пазарджик и Капелядес към ръководителите на двата състава – Румяна Костадинова и Анна Мария Сабатè, за цялостната организация и най-вече за това, че успяха да ни накарат да споделим емоциите си и да се почувстваме едно цяло.

Танците ни събират, независимо че сме различни култури, имаме различни порядки и разбирания. Българските танци съпътстват всяко събитие в живота ни и са част от ежедневието ни. Ние не само танцуваме на големи празници, на сватби, балове, банкети, но и когато сме просто на ресторант с приятели, дори и без тържествен повод. Хоро играе всеки българин. За испанците народните танци са позабравени и не са така масови. Освен това в тяхната култура храненето е издигнато в култ и докато се хранят, не стават да танцуват. За нас храната, наздравицата и танцът вървят заедно. Всеки спектакъл на живо пред публика  завършваше с обща забава и танци на народите, както се казва. Испанците първо ядат, после танцуват, в това бяха последователни и ние не успяхме да им променим разбиранията…., не че не се опитахме .

Поглед към Барселона от Саграда Фамилия

Крановете ще изчезнат от фасадата на Саграда Фамилия през 2026 г.- дотогава обновяването и изграждането трябва да приключи

Гостуването на „Мерак“ в Испания започна всъщност от Барселона с посещения на Саграда Фамилия (Светото семейство), Каса Батийо и Парк Гюел. Световният проблем със засушаването е засегнал една от забележителностите на Барселона - фонтана Монтжуик. По решение на местната власт всички фонтани са спрени за икономия на вода. Красотата на Барселона обаче с малките кокетни ресторантчета ни най -малко не се губи. Кавата - естествено пенливо вино от местни сортове грозде, направено по шампанския метод, се пие по всяко време на денонощието. Уличните музиканти също създават настроение, а просията е забранена, включително и улична незаконна търговия, каквато се опитват да правят емигранти от Африка. Полицаите обаче влизат в действие и веднага разгонват нелицеприятните сергии със стоки по земята.

Хубаво би било всеки град да си има своя гениален Гауди и местни предприемчиви хора, които да се доверят на твореца и да дадат възможност на потенциала му.

Барселона е от градовете, в които всеки път като отидеш, си казваш, че ще трябва де се върнеш пак, а за мераклиите такова е чувството и за Капелядес, където всеки от нас беше обгърнат от вниманието и грижите на приятелите ни от „Есбарт Дансот“. Те бяха с нас не само на спектаклите, а през всички дни. Бяха организирали много екскурзии до местни забележителности.

Много горещо бяхме посрещнати от кмета на Капелядес Салвадор Вивес Аляри (на снимката горе) , който няколко пъти се извини, че заради основен ремонт не може да ни приеме в сградата на общината. Бяхме посрещнати в пететажна сграда на местната библиотека, където след официалната част беше даден прием в чест на гостите от България на откритата тераса на последния етаж на библиотеката с панорамен изглед към цял Капелядес. Това е много добре уредено, спокойно градче, само на половин час от Барселона, заради което имотите там са скъпи. Още първия ден ни впечатли усещането за голямо семейство, което пасторът на църквата е създал. В църквата им се празнува, хапва, танцува, децата рисуват - кипи живот, малчугани търчат между пейките, учат танци и мечтаят един ден, като техните родители, да са кукловоди на куклите гиганти - това е много стара каталунска традиция и е чест да си танцьор, който извежда куклата гигант на празника на улицата.

На снимката горе: Куклите гиганти и техните водачи, които ни показаха как ги носят на раменете си и танцуват с тях. Куклата тежи повече от 60 кг и танцът с подобен товар съвсем не е шега работа.

Снимки от изложбата, посветена на 50-та годишнина на „Есбарт Дансот“. Изложбата показва фотоси, плакати и носии от спектаклите им от създаването на групата до наши дни. Тя беше открита в присъствието на българските гости в комплекса за спектакли и култура „Ла Лига“.

Сред забележителностите на Капелядес са Неандерталският парк и Музеят на хартията. Паркът е запазен в карстовите скали, върху които е изграден градът. До момента археолозите са откопали находки до 13-ия метър дълбочина, а има още 27 метра надолу. Благодарение на карстовите наслагвания са се запазили не само кости и сечива, но и следи от огнището и бита на праисторическите хора.

Проучванията в Праисторическия неандерталски комплекс продължават - работа има за десетилетия напред.

Посещението в Неандерталския парк завърши със стрелба с копия и лъкове. Със сигурност по-добре танцуваме и пеем, но и в стрелбата не се дадохме.

Музеят на хартията е другата голяма  забележителност в Капелядес. Някога там е имало 17 фабрики, сега една от тях е превърната в музей, който е уникален с това, че са запазени всички съоръжения работещи и продължават да произвеждат хартия по старата технология - от отпадъчен текстил.

Домакините ни не се задоволиха да ни покажат само местни забележителности, а отскочихме до съседния град Сан Садурни, за да посетим избата за естествено пенливо вино Кава „Бляншер“ („Blancher“) и Шоколадовата фабрика „Симон Коль“ („Simon Coll“). Дегустациите ни позволиха да оценим по достойнство тънкостите в правенето на шоколад и кава.

И както началото, така и краят беше с танц – на паркинга в Капелядес, пред автобуса, който ни чакаше, за да ни закара до летището в Барселона българи и каталунци пяхме и танцувахме хванати за ръце една песен, която има превод на много езици, а на български е в изпълнение на „Тоника СВ“ – „За старата любов“.  Любовта към танците стои в началото, тя ще е и в продължението, защото „Мерак“ и „Есбарт Дансот“ си обещаха нови съвместни изяви.

Едно кратко видео с няколко откъса участия на МЕРАК в спектаклите по покона на ЕСБАРТ ДАНСОТ

Катя Бузник