Интересно

Георги К. Спасов: ЧАС ПО ЛИТЕРАТУРА

вторник 05 септември 2023 - 12:30:49
g_k_spasov20230905.jpg

Началото на всяка нова учебна година ме връща към учителските ми години, към спомените за училища, колеги, ученици.  По мое време теоретиците на преподаването бяха извели като своеобразен лайтмотив и изискване от преподавателите да създават в часовете си т.н. „проблемни ситуации“. Изпълнението на тази директива от „високо“ беше  контролирана от инспекторите от съответните окръжни/областни представителства на образователното министерство, които посещаваха периодично учителите и в обсъждането на проведения урок все ги питаха и разпитваха дали предварително са запланували възникването на подобна проблемна ситуация и как са я осъществили. Без да съм ги търсил и „запланувал“, имах подобни часове, за които искам да разкажа в кратка поредица от 4 ЕПИЗОДА.

ЕПИЗОД ПЪРВИ

„Лудостта“ на Хамлет

В днешните учебни програми великата трагедия на Шекспир „Хамлет“ е предвидена за изучаване в 8 клас. Не съм сигурен, че на тази възраст учениците ще вникнат в драмата на най-известния принц в световната литература. Доколкото си спомням, това произведение някога се изучаваше в по-горните класове – девети или десети. Както и да е. Минавам на т.н. „проблемна ситуация“.

Трето действие, Втора сцена: по покана на Хамлет в двореца Елсинор гостуват актьори, които трябва да изпълнят представлението „Мишеловката“, в което принцът възстановява убийството на баща си.

И защо го прави?

Дочувал съм, че хора с черна съвест,
присъствайки на някаква пиеса,
понякога тъй бивали смутени
от майсторството й, че там, на място,
признавали престъпното си дело.

Подлагащ всичко на съмнение, героят на Шекспир трябва да бъде убеден в правотата си да отмъсти за смъртта на баща си. Ето защо той има молба към приятеля си Хораций да наблюдава как сцената ще въздейства на Клавдий:

Докато трае тя, бъди добър
и наблюдавай чичо ми със своя
най-остър поглед! Ако той изслуша
едно местенце в нея, без вината
да цъфне на лицето му, ще значи,
че оня дух е бил от ада пратен
и че фантазията ми е черна
като ковачницата на Вулкан..

Това „представление в представлението“ е развръзка в развитието на сюжета. Зрителите виждат онова, което Хораций вижда: паниката у безгръбначния Полония, викът на краля: „Дайте светлина!“, общата суматоха – всичко това убеждава Хамлет, че казаното от духа на баща му е истина. И още нещо: и кралят вече е убеден, че Хамлет го подозира и провокира, но не казва нищо. Хамлет се преструва на луд, а кралят се преструва, че го приема за такъв.  

ЗАЩО?

(Обичах да задавам въпроси. Сигурно това понякога е дразнело учениците ми. Избягвах да използвам монологичната, „лекционната“, еднопосочната форма на преподаване. Исках от учениците си да чуя отговори, възражения, изблик на емоции. А това става с провокации. Задавах им въпроси с престорено наивен израз, сякаш и аз сам търсех отговорите им, тоест да изглежда, че „заедно“ размишляваме и търсим истината. Разбира се, стараех се да изчистя от лицето си всякакъв нюанс на превъзходство, на онзи често срещан израз с подтекст: „Хайде да ви видя, де! Аз знам отговора, а вие знаете ли го?“ В подобни случаи учениците се отчуждават от учителя си и в класната стая се настанява едно враждебно мълчание. Поне така си мислех на времето.)

След като се спряхме на тази сцена, написах на дъската :

  1. Хамлет се преструва на луд;
  2. Хамлет се преструва се, че се преструва на луд;

И попитах:

Правите ли разлика между тези две твърдения?

(Ох, заприлича на план за провеждане на урок! Малко търпение).

Последва оживление, в което недоумението и присмехът оспорваха първото място. Разбира се, винаги се намират умни ученици, които откриват разликата и така поведението на датския принц става по-разбираемо. В първия случай той иска да бъде приеман като полудял. Но…във втория е по-различно и по-озадачаващо. Макар и да отнема време, стигаме до извода, че Хамлет не се страхува да бъде разкрит като симулиращ лудост. Защо? Предизвикателството е отправено към краля-убиец, заменил баща му на трона и в спалнята. Ето, аз се преструвам на луд, ти го виждаш, ти го осъзнаваш, е, и? Ако не си убиецът на баща ми, би трябвало да ми кажеш право в очите, че си възмутен от преструвката ми и да ме питаш какво целя с нея. Но ако си извършил престъплението, ти също ще се престориш на човек, който вярва, че наистина съм полудял – просто защото се вписва в общата обстановка на престореност и „нормалност“.

Да бъдеш или да не бъдеш?

…Как е възможно у един-единствен човек да бъде фокусирана толкова огромна мъдрост. Почти всеки негов стих звучи като сентенция. Ех, Шекспир, толкова си велик, че приличаш на измислен!

G K Spasov20230905a

Снимки: От личния архив на автора на поредицата ЧАС ПО ЛИТЕРАТУРА - Георги К. Спасов




Loading...