10.

Асдис РАН:

„Не ме ревнува – нито за голите снимки, нито заради онлифенса ми, това е моята работа и той ме разбира“

Когато през есента на 2008 година в ЦСКА беше привлечен исландецът Гардар Бергман Гюнльойсон, феновете на „червените“ бяха впечатлени преди всичко от…красивата му съпруга Асдис Ран. „Ледената кралица“ започна много по-често да попада в полезрението на медиите, отколкото футболистът. В началото на 2010 г. Гардар напусна България, за да играе в различни отбори в Австрия, Германия, Исландия. Но Асдис Ран остана у нас, намерила, изглежда, тук „почва“ за разностранните си прояви.

Научаваме, че тя се радва на красотите на Банско, че „пъчи бюст“ по снежните писти, че е „яхнала“ лифта – новини, които остават без дъх нейните почитатели (с леки резерви, защото, оказва се, тя е в Банско с младото си гадже, също исландец, Тордур Даниел, с 6 години по-млад от нея, който, ако се съди по цитата, е „широко скроен“ млад мъж).

Той наистина я разбира.

А любовта не признава възрасти и професионални различия.

  

9.

Васил БОЖКОВ:

„Национално движение ЦЕНТЪР ще обедини всички, които искат България да продължи да съществува и нацията ни да не изчезне. Следващата седмица ще ви го представим"

Най-големият ни колекционер на артефакти и хазартен бос обяви политическия си проект, когато полицията и прокуратурата влязоха в негови имоти в търсене на доказателства за участие му в убийството на Алексей Петров. Сегашната му партия „Българско лято" ще участва в новия политически проект, а той ще обедини в себе си „всички, които са против хунтата".

Гръмки думи, които, сигурен съм, ще намерят отзвук, разбиране и съучастие сред някои наши сънародници, разочаровани не толкова от общата политическа картина, колкото от личните си неблагополучия. В нашата мила татковина има огромна маса аполитизирани (или винаги недоволни) хора, нещо като „заспала клетка“, които могат да бъдат „събудени“ от крещящи призиви за революционна промяна, за втори „народен съд“ на предателите, за строга, но справедлива диктатура на нов Вожд.

Сторените дела, от което и да е правителство, не струват нищо, ако не са „презентирани“ по радикален начин. Което не им гарантира пълно одобрение.

  

8.

Ивайло МИРЧЕВ, депутат от ПП-ДБ:

„Ако ние сега имахме работеща КЗК, този произвол на мобилните оператори нямаше да може да се случи"

Произволът е върху нас, потребителите. Мине-не мине време и получаваме официално съобщение за повишение на таксата за телефоните ни. Едностранно, монополно, няма искаш ли, не искаш ли, съгласен ли си или не.

Най-сетне някои се сетиха поне да се опитат да ни защитят. Депутати от ПП-ДБ готвят промени в Закона за електронните съобщения, с които абонатите на мобилните оператори ще могат да прекратяват договора си без неустойки при повишение на цената.  Според Мартин Димитров това е нещо, което се дискутира от години, но никога не е правено. Той смята, че ако тези промени в закона бъдат приети, ще се засили конкуренцията между мобилните оператори. Хубаво е, че „този произвол на мобилните оператори“ беше критикуван и от Корнелия Нинова, която намекна за корупционна зависимост на шефовете на КЗК от мобилните оператори. А ние се досещаме каква ще е тази зависимост – пари под масата!

   

7.

Божидар БОЖАНОВ, депутат, „Да, България“:

„Внесохме законопроект, с който се задължават служителите на МВР, които извършват дейности, свързани с охрана и контрол, да носят включени бодикамери, като се предвижда и санкция за невключване на камерата.“

Това е крачка напред в осветляването на работата на полицаите, които, „както си е редно“, и тази година, както всяка друга, получиха ново повишение на възнагражденията си с 20%. Дано най-сетне самочувствието им на недосегаеми и ненаказуеми да бъде заменено с отговорност пред нас, гражданите – като превантивна и актуална защита. Но дори това нововъведение, належащо и съвременно, е посрещнато със скептицизъм от…разбира се, от техните синдикати. Шефът им Илия Кузманов поставя условие: „Имаме опасения и спрямо това заснемането да не се превърне в тотална форма на контрол – да се обсъдят текстовете с нас“.

Няма по-добър отговор на поредното полицейско несъгласие за реформи от този на детектив Брайън Бонев, САЩ, за боди камерите: „Всички ги носим – от пътния контрол до шефа на полицията - за невключена камера полицаят се уволнява“.

Ако нашите полицаи ги носеха по този начин, колко ли техни произволи щяха да бъдат документирани!

  

6.

Бойко БОРИСОВ:

„Забранявам да се месиш във Варна! Ще помагаш в областта. Като се каже Варна, вече е Ники!"

С тези свои цветисти императиви лидерът на ГЕРБ „трансформира“ Иван Портних от общински лидер на ГЕРБ във Варна в координатор за областта. Във Варна новият председател вече е кметът на район „Владислав Варненчик" Николай Костадинов. Тези промени бяха  обявени лично от Бойко Борисов на пресконференция в града.

Спомням си, че преди 3 години по същото време, но тогава в качеството си на премиер, Борисов гневно унизи ръководителя на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) Георги Терзийски по повод темата с винетките: „Провокирате ме дали много бързо ще го направя, или до следобед?! Във всеки център на населено место около София отиваш лично днеска, заставаш на площада и като едно време тея, глашатаите: „Няма да има винетки!". Викаш по три пъти, обикаляш и се прибираш тогава - ясно?“

Те това са харесва на много българи, които искат да чуят категорични и разбираеми заповеди, да припознаят Вожда като един тях и да се освободят от притеснителната свобода на личен избор. Няма да се учудя, ако в скоро време някой находчив издател публикува книга с цитати от Борисов. Ще се превърне в истински бестселър, на който ще завиди дори Георги Господинов.

5.

Атанас СЛАВОВ, правосъден министър:

„Време е за осъдителни присъди за корупция“

Че то отдавна отмина „времето за осъдителни присъди“. Имаше предостатъчни примери на злоупотреби в огромни мащаби, на корупционни сделки, на шпионски скандали (с участието на политици и властимащи) – и какво от това? През целия ни Преход се открояват 2 осъдителни присъди на „политици“ – и това се случва чрез показно-предупредителната инсценировка на арестуването, съденето и осъждането на Десислава Иванчева и заместничката й: две жени, които се опитаха да защитават гражданските искания, без да са свързани с политически партии. Може би и затова бяха оставени сами на произвола на Онзи с Каскета.

Е, да речем, че вече наистина сме дочакали „времето на осъдителни присъди“. Толкова е прекрасно, че не е за вярване. Защото, поне с мен така се случва, чуя ли „осъдителни присъди“, и спонтанно съзнанието ми се изпълва както с имената, така и с омерзителната представа за внушителните тела на две ярки съвременни политически фигури.

В словото си при откриването на конференцията „Европейски перспективи за борба с корупцията и прането на пари: Приложими ли са добрите практики от Скандинавия в България?“ министър Славов допълни, че правните норми не са достатъчни, а са само една рамка. „Целта, която сме си поставили е да има осъдителни присъди, да има повече разследвания, да не допускаме хора, които осъществяват своите функции в публичния или гражданския сектор, да са заплашвани заради това, което правят“

Да не стане като онази приказка на попа, която ни припомни Борисов: „Не гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!“?

 

4.

Лена БОРИСЛАВОВА:

„Няма ултиматум към ГЕРБ, меморандумът е покана за преговори. Не разбирам свръхреакцията на техните представители“

Симпатичното (а и умно) ЛИЦЕ на ПП „Продължаваме промяната“ се опитва да убеди зрителите на едно предаване, че няма нищо зловредно и застрашително в техния документ.  „Ние не поставихме ултиматум на колегите от ГЕРБ, напротив – поканихме ги на разговори върху конкретна преговорна рамка. Още в първите 10 реда на меморандума е записано, че това е предложение за преговори“.

Всъщност МЕМОРАНДУМ  означава „дипломатически документ, в който са изложени подробности за развитие на спорен въпрос и становищата на различните страни по спора за него“.

Склонен съм да търся причината за раздора в употребата на тази дума от английски произход. Меморандум! То и на мен ми звучи някак ултимативно, войнствено, „или ние – или вие!“. Господа от ПП-ДБ, да бяхте сложили друго име на този документ - да речем ПРЕДЛОЖЕНИЕ, или пък ПОКАНА?

Дали отзвукът щеше да е различен?

 

3.

Делян ПЕЕВСКИ:

„Христо Иванов пи мазно турско кафе и седеше в скута ми, докато се случи Конституцията и всички идваха час през час, докато направихме промените, които са важни за България''.

Тази реплика на преизбрания за съпредседател на ДПС г-н Магнитски предизвикаха много реакции, в повечето случаи саркастични. А не бива така. „В скута“ има матриархален смисъл, нещо традиционно и дълбоко интимно. Това е уют, това е защита, това е топлина, това е приспивно утешение. Но нека да си признаем: та нали цяло едно поколение след 1989 година беше „отгледано“ в скута на един олигархически преход! И няма защо да се възмущаваме, когато неговите емблематични лица ни представят в парламента, кроят и прекрояват законите ни, говорят за морал и принципи.

Колкото за „делкането“, с което лидерът на ДПС упреква съпредседателя на „Демократична България“ Хр. Иванов, то този процес отдавна е завършен – и е изцяло в угода на ГЕРБ и ДПС; така че не пипайте прокуратурата!

И колко познато звучи неговото гневно уточнение: „ДПС крепи това правителство девет месеца''. От опит знаем, че когато едно правителство разчита на „крепежа“ на ДПС, пиши го умряло.

Предстои да видим.

  

2.

Мария ГАБРИЕЛ:

„Отказвам да подпиша меморандума“

Тази сряда беше напрегната за всички онези, които следят внимателно напрежението в управляващата сглобка. С анонса от страна на Мария Габриел, че ще направи извънредно изявление в 19,00 ч., се създаде усещането за очаквано драматично военно комюнике. То така и прозвуча. С равен глас, студено и леко надменно г-жа Габриел заяви категорично, че няма да подпише меморандума и посочи своите основания. На пръв поглед те изглеждаха принципни, но сякаш прозираше огорчението й, че ПП-ДБ искат да й отнемат външното министерство

„Искат регулаторите да бъдат разделени…искат да си поделят България“…

Цялото това яростно противоборство за регулаторите налага една безпощадна истина, всъщност известна на всички нас: регулаторите никога не са били независими, те винаги са обслужвали определени политици и партии; ако те бяха обективни и истински независими и работеха професионално, единствено в интерес на България и в съответствие със Закона, едва ли щеше да има такова боричкане между двете най-силни коалиции, което дори не изключва нови предсрочни избори.

И тук не става дума САМО за регулаторите.

  

1.

Николай ДЕНКОВ:

„Русия не може да спечели тази война. И един ден ще има правосъдие за всички военни престъпления срещу украинския народ."

Това заяви министър-председателят Николай Денков в специално обръщение по повод 2 години от началото на военната агресия на Русия срещу Украйна.

„Повече от 700 дни сме свидетели на ужасите на тази брутална война, водена от режима на Путин - опустошаване на мирни градове в Украйна, убийства на невинни хора, разрушени семейства, над 20 000 украински деца, незаконно отвлечени от руските сили. Всичко това с отвратителната цел - една независима и свободна държава, в сърцето на Европа, или да бъде поставена на колене, или да бъде унищожена".

Но тъй като е изявление на премиер на „неприятелска“ за Русия страна, нека да „чуем“ мнението на „вътрешен човек“. В свой труд за психологията на войната проф. Елена Сенявска, експерт по военна история на Русия и СССР, преподавател в Московския държавен университет „М. Ломоносов“, член на Института по история към Руската академия на науките, пише:

„Всъщност цялата история на Русия през ХХ век може да се проектира от гледна точка на постепенната милитаризация на общественото съзнание поради проникването на характерните черти на бойната психология в гражданската среда.“

И малко по-нататък: „Теорията на Путин за справедливата война на Русия срещу независима държава или „колективния Запад" са бълнуване на болен човек. Все по-очевидно.“

Далеч преди това в свое писмо до император Николай втори военният министър Куропаткин пише: „Ваше императорско величество! През 18 и 19 век Русия в продължение на 128 години води войни, мирни са едва 72 години. От всички тези войни само пет са отбранителни, останалите са завоевателни”.

Може би войната в Украйна е отбранителна за Русия?

Положителният отговор ще дойде от онези, които няма да се засмеят на вица, че Авел е убил Каин.

Трябва да се чете. И да се мисли. Първото е по-лесно, за второто е необходимо усилие.

 

Георги К. Спасов