През 1977 г., след смъртта на Стоян Василев, по волята на неговото завещание, галерията придобива една значителна по обем и стойност колекция – 2735 живописни картини и 148 албума с рисунки.

От галерията поясняват за предстоящата експозиция:
"Неведнъж през годините сме представяли извадки от нея, и със сигурност „почеркът” на художника е разпознаваем за повечето почитатели на изобразителното изкуство. Възможността да избираме сред много творби, е както благодатно, така и много отговорно. В експозицията сме се стремели, да не търсим ексцентрични решения при подбора и аранжирането, в които да "изгубим" автора. Отново ще могат да бъдат видени характерните за творчеството му теми – Търново, пазарите, старата архитектура. Разказваме чрез живописни платна и няколко албума с рисунки и за пътешественика Стоян Василев. Новото е, че специално за изложбата бяха реставрирани и рамкирани, непоказвани до сега картини. Една от тях е "лицето" на изложбата, която избрахме и за популяризирането ѝ - един непознат на публиката автопортрет на Стоян Василев. От него ни гледа младият художник, който по-късно ще напише: „Приех живописта като съдба и вложих всичките си сили и копнежи по нея.” Като търсена различност на експозицията от предходните, може да посочим акцентирането върху една особеност, която прави впечатление на всеки имал досег с повече творби от автора - третирането на еднакви мотиви в много близки композиционни и цветови решения. Друга разлика се породи от желанието ни да "добавим" към художника и учителя Стоян Василев. "Неуморният" и "незаменим" гимназиален учител, който прилага "методиката, като изкуство" близо 25 години от житейския си път. За да постигнем този по-пълнокръвен образ на художника, учителя и пътешественик Стоян Василев, към живописната част прибавихме и документална под формата на няколко табла със снимки, мисли и цитати."