RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Първите европейски възпитаници
Пазарджишки младежи се учат в европейски училища от преди повече от 140 години

    Стремежът за непосредствено общуване с водещите в културната област европейски страни през Възраждането, отвежда пазарджишките младежи в реномирани за времето си училища и университети. Първите младежи от нашия град, които продължават образованието си в странство са: Константин Величков, Яков Матакиев и Иван Войводов. През 1868 г. Константин Величков се записва като ученик в Цариградския императорски лицей в Галата Сарай, през 1870 г. и през 1872 г. съответно  Яков Матакиев и Иван Войводов заминават за гр. Табор, Чехия и след успешно положени изпити се записват в V клас на Реалната гимназия.
 Константин Величков Яков МатакиевИван Войводов 
 Константин Величков. Оригинална фотография от 1875 г. Собственост на музея в Пазарджик Яков Матакиев. Оригинална фотография, ок. 1920 г. Собственост на музея в Пазарджик Иван Войводов. Оригинална фотография, ок. 1920 г. Собственост на музея в Пазарджик


    Кой ги изпраща и финансира?

И тримата са отлични ученици на известния  възрожденски учител Йордан Ненов и получават финансовата подкрепа на ръководството на читалище “Виделина”. В замяна на осигурените средства учениците поемат определени условия към читалищното настоятелство и града. Практика на настоятелството е след осигуряването на определена сума, от порядъка на 5 000 гроша, необходима за обучението, младежът да поеме задължение да изплати сумата в продължение на 4 години след свършване на науките си, като в същото време учителства в града. Свой дял имали читалищните деятели и в проучването на предимствата в европейските училища, при избора на училище за обучение на младите хора. Благодарение на поместените в пресата обширни очерци за образованието в Чехия, сред читалищните настоятели е било широко известно името на директора на Реалната гимназия в гр. Табор, (Чехия) Вацлав Кржижек - въодушевен приятел на южните славяни и енергичен просветен деец.

    Как се представят българите в училищата в сравнение с останалите националности?

    През годините на обучение в училищата ясно се откроява стремежът на българските младежи към усвояване на трайни знания в областта на природните науки и литературата, към придобиване на по-богата художествена култура чрез запознаване с най-добрите образци на европейската книжнина и задълбочено изучаване на европейските езици - френски, немски, руски, чешки. Отличават се с особена прилежност и постоянство в усвояване на науката, което се вижда от сведенията за техния успех и поведение. В доклада на директора на Императорския лицей в Цариград, от 10 юли 1870 г., се съобщава, че българите са винаги първи и че сред отличените 30 български деца най-много награди - девет, получава Константин Величков. Със златен часовник е награден Иван Войводов като първенец на реалната гимназия  в гр. Табор. Наред със сериозното изучаване на залегналите в програмата предмети пазарджишките младежи проявяват трайни научни и литературни интереси. Яков Матакиев работи върху научния труд “Българско химическо наименование”, прави химични и физични опити, които заемат важно място по-късно в преподавателската му дейност. Константин Величков прави първите си стъпки на литературното и театралното поприще, като автор на драмата “Невянка и Светослав”. Младежите отлично владеят няколко езика. Я. Матакиев и Ив. Войводов дори се издържат със средства от преводаческа работа, а К. Величков превежда класиците на европейската литература Виктор Юго, С. Пушкин.

    Каква е тяхната реализация в родния град?Свидетелство

    Завръщайки се в Пазарджик тримата младежи стават учители в местното класно училище: Величков преподава история, география, български език и френски език; Я. Матакиев- физика, химия, математика; Иван Войводов – математика и естествена история. Те превръщат класното училище в образцово, тяхна е заслугата и за организиране на неделно училище в града. Приносът на тримата учители е оценен от дописник на в. “Източно време”, който пише: “ Главното училище е наредено по най-нова система и учителите не са вече ония шарлатани, които са бъркали с незнанието си напредъка, а всички те са учители-класици”. Дописникът дори препоръчва на другите общини да следват техния пример “за да се оправим”.

    Какви са обществените им изяви и политически пристрастия?

Дейността на тримата български учители не се ограничава само в училищната дейност. Те са активни дейци на местното читалище “Виделина”- уреждат сказки, закупуват нови книги, организират тържества, занимават се усилено с театрална дейност като преводачи, драматурзи, актьори. Тримата са заедно и на политическото поприще, което е и кулминация в тяхната обществена работа. Те сами търсят връзката с апостола Георги Бенковски, създават революционен комитет, като за председател е избран Яков Матакиев. И тримата разгръщат усилена комитетска дейност: К. Величков пътува по уреждането на комитети в Брацигово, Радилово, Пещера; Я. Матакиев е изпратен да организира комитет в Пещера и Ракитово, а Иван Войводов е тайният куриер на местния революционен комитет, който държи връзка с комитета в Панагюрище. След потушаване на въстанието тримата са арестувани, откарани в турските затвори в Пловдив и Одрин, няколко месеца са подложени на физически и нравствени страдания. През м. август 1876 г. са освободени. Я. Матакиев и К. Величков заминават за Цариград - Величков се установява на длъжност писар в Българската екзархия, а Матакиев поема редакторството на в. “Право”. По време на Руско-турската война през 1877/1878 г. са в помощ като преводачи на руското военно командване. След Освобождението през 1878 г. и тримата участват в административното уреждане на новата власт, в дейността на Областното събрание на Източна Румелия, в движението за съединение на разпокъсаното ни отечество.
Променените обществено-политически условия дават отпечатък върху политическите им възгледи - Величков и Войводов са политически противници на Стефан Стамболов и неговия режим затова са преследвани, Матакиев е негов привърженик и се превръща в една от най-ярките политически фигури в Пазарджик след Съединението през 1885 г. За около година, през 1893-1894 г., Яков Матакиев е и кмет на нашия град.
Най-рано, на 52 – годишна възраст, през 1907 г., си отива Константин Величков, през 1921 г. на 68 –годишна възраст умира Яков Матакиев, а през 1930 г. цялото гражданство на Пазарджик се прощава с един от най-уважаваните си съграждани - Иван Войводов.

Пенка Николова – главен уредник
Регионален исторически музей - Пазарджик



Свидетелство на Михаил Кръстев, ученик през 1874/1875 г., с подписите на Константин Величков и Яков Матакиев - учители в Главното класно училище в Пазарджик и печат на училището. Собственост на музея в Пазарджик






























Тази страница е видяна: 1537

 Публикувано от: pamedia на петък 23 май 2014 - 12:42:46

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат


Подобни новини :
Държавен архив – Пазарджик:
111 години от обявяване Независимостта на България – епохално събитие, с което държавата ни се завръща на картата на независимите европейски държави
22 октомври - Европейски ден на донорството
Пазарджиклия е европейски шампион по ММА
Пазарджик - кандидат за Европейски град на спорта
Ученици от ПМГ „К. Величков“ проектират европейски екоград
Димитър Марков добави и две европейски титли към световните
Есенна информационно-трудова борса “Европейски ден на труда”
Кметът награди спортисти с републикански и европейски отличия
Мажоретките от „Мистерия“ - с две европейски титли от Цриквеница, Хърватска
От понеделник над  550 доброволци на БЧК ще раздават европейски хранителни помощи



Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.4405 сек., 0.3546 от тях за заявки.