RSS емисии

    


 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Книжовното наследство на хаджи Найден Йованович, съхранено в родния му край
По случай 210 години от рождението му 
 
„...Сега се намира в Букурещ един человек, доста замечателен. Той може да се нарече началник на книжната търговия в Българско. Това е хаджи Найден…“
                 Найден Геров, 10 май 1846 г.

Найден Йованович е роден около 1805 г. в с. Юнаците, Пазарджишко. Семейството рано се преселва в града и младият Найден се учи при своя сродник Дионисий Агатоникийски - епископ на Пазарджишката митрополия. През 1835 г. е учител в Батак, три години по-късно той вече е напуснал учителското поприще, занимава се с търговия и в следващата 1840 г. е вече хаджия. Това е времето, в което у него назрява идеята „да се залови за някоя по-полезна работа”.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПАЗАРДЖИК
 Рядко срещана литография „Цар Иван Владимир”, издадена от хаджи Найден Йованович през 1858 г., в Белград.  Дар на Регионален исторически музей-Пазарджик от  Васил Йорданов Михайлов, журналист, жител на гр. София.
Биографите на хаджи Найден Йованович поставят началото на неговата книжовна дейност в периода 1839-1840 г., когато намираме името му сред спомоществувателите на няколко книги. За „Месецослов или календар вечний” от Христодул К. Сичан-Николов, издаден в 1840 г., името му стои на първо място сред спомоществувателите от Татар Пазарджик със записани 100 книги. Без съмнение тази цифра потвърждава неговата роля вече не само като дарител, но и като книгоразпространител. Първото негово издание „Книга, нарицаемая митарства” е отпечатано през 1843 г. в Букурещ. Постепенно едно след друго се появяват хаджи Найденовите книги, на чийто заглавни листове неизменно стои името на издателя, както и титлите, които сам си приписва: „ревнител болгарского просвещения, учител и книгопродавец по всея Славено-Болгария”. В някои свои издания той дава и друга форма на презимето си – Йоанович, а в други случаи и Йованов.
В продължение на 12 години, от 1843 до 1855 г., хаджи Найден „с дисаги пълни с народополезни книжки, скита от село на село, от град на град, обикаля събори, панаири, училища, манастири” и предлага изданията си на учители и свещеници, на ученици и будни младежи, на еснафи и търговци. Издава и преиздава повече от 30-тина книги.
Освен с издаването на книги, хаджи Найден е известен и с отпечатването на едни от първите литографии у нас с образите на исторически личности – българските царе Иван Шишман и Иван Владимир, просветителите Кирил и Методий, Александър Македонски.
Кои са били притежателите на хаджи Найденовите книги в Пазарджик ?
Във фонда на Регионален исторически музей - Пазарджик се пазят осем оригинални екземпляра от книгите на хаджи Найден, в Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев” - Пазарджик - три негови  книги и в Историческия музей - Панагюрище - две книги.
Две от книгите в сбирката на музея в Пазарджик: второ издание на „Книга, нарицаемая митарства”,1843 г. и „Священна история церковная от вехтият и новият завет”, 1846 г., са постъпили от домашната библиотека на пазарджишкото семейство Хаджирашкови. Те са дарени през 1954 г. от близки родственици на семейството, след смъртта на най-големия син на хаджи Рашко - Борис. Най-вероятно, книгите са закупени от Букурещ, при честите пътувания на х. Рашко по търговските му дела там. Самият собственик - х. Рашко Хаджиилиев, е една от най-ярките фигури сред търговското съсловие в Пазарджик преди Освобождението (1878). Роден е през 1832 г., получава завидно за времето си образование – учи в частно училище в Ерусалим, по-късно е ученик на Йоаким Груев, свободно говори гръцки, турски, френски езици. Един от най-ревностните спомоществуватели в града - по брой на записаните заглавия (11) отстъпва само на местния учител Стойко Стефанов. В неговия дом се чете Апостоловата „Нареда”, подготвя се участието на пазарджичани в Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението е член на Окръжния съд в града, а през 1887 г. и градски кмет. Умира в 1900 г.
От личния архив на Иван Георгиев Чунчев в сбирката на музея в Пазарджик постъпват първите издания на „Краткое тълкование на божественият храм...”, 1846 г. и на „Високи умни хитрости Бертолдови”, 1853 г. Както четем в кратка ръкописна бележка във „Високи умни хитрости Бертолдови”, книгата е била подарена на Иван Чунчев от неговия родственик – отец Пахомий, игумен на Кричимския манастир. Иван Чунчев е роден в пазарджишкото село Паталеница през 1844 г. Ученик е на Йоаким Груев. През 1867 г., когато става притежател на книгата, е учител в Калофер, редом с бащата на Христо Ботев. В Пазарджик се завръща през 1872 г. и се занимава с търговия. Той е първият избран управител на Градския съвет след Освобождението 1878 г. и повече от три десетилетия е уважаван адвокат и съдия в града. След неговата смърт през 1940 г. наследниците му предават оригинални ръкописи, лични документи, снимки, личен тефтер с бележки от 1875-1884 г. в музея. Тогава постъпват и хаджи Найденовите издания, като част от предадения архив.
От съдържателя на съществуващата в Пазарджик през 30-40 г. на ХІХ в. голяма и уредена книжарница, Иван Костадинов Пенов, племенник на стария пазарджишки книжар Костадин Пенов, в сбирката на музея постъпват: първо издание на „Кратка богословия.” и второ издание на „Книга, нарицаемая митарства…”
И трите книги на хаджи Найден Йованович, притежание на сбирка „Редки и ценни издания” в  Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев” - Пазарджик са постъпили като част от общото дарение, направено от Иван Войводов през 1923 г. Иван Войводов е роден в Пазарджик през 1851 г. Един от първите пазарджичани, завършили образованието си в европейско училище. Учител и читалищен деец, деен участник в националноосвободителните борби. Дарител. След Освобождението е дългогодишен адвокат и съдия в града. Умира през 1930 г.
На 8 октомври 1961 г. в основния фонд на музея в Пазарджик постъпва една от хаджи Найденовите литографии – „Цар Иван Владимир“, издадена през 1858 г. Отлично запазена, литографията е дар от Васил Йорданов Михайлов, журналист, жител на гр. София. Дарението е придружено с кратко сведение, в което четем: „Старопечатният лист на цар Иван Владимир, намерих преди много години в архивите на моя дядо Михаил Ив. Мисирков (Кожухаров). Той е бил учител в Солун. След Освобождението идва в Пазарджик и Септември, разболява се от туберкулоза и умира…”. Михаил Мисирков има трима братя: Атанас - обесен в София след Априлското въстание, Георги - отровен в Цариград и Йордан - арестуван, инквизиран, осъден на смърт за участие във въстанието, спасен чрез намесата на европейските консули.
Хаджи Найден умира на 22 март 1859 г. в Белград. 
Погребан е в общото гробище. Не е притежавал недвижим имот и цялото негово имущество, събрано след смъртта му в два сандъка, които са се пазили в склада на белградската полиция, се състояло от 19 вида различни предмети на обща стойност 502 гроша и 20 пари, от три облигации и три документа. В описа на личните му вещи са отбелязани още: 500 екземпляра сръбски, гръцки и български книги, един пакет с портрети, два бакрореза, 31 дървореза, един пакет с печатни съновници, един пакет с портрети на Александър Велики, един ръчен календар и 115 различни портрета, всички заедно оценени за 461 гроша.
Наследството на хаджи Найден Йованович е продадено на публичен търг в Белград за 351 гроша.


Пенка Николова, главен уредник
Регионален исторически музей-Пазарджик








Тази страница е видяна: 954

 Публикувано от: pamedia на сряда 04 февруари 2015 - 18:14:13

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат


Подобни новини :
Книжовното наследство на хаджи Найден Йованович, съхранено в Пазарджик
Да бъдат любознателни, да обичат родния край и отечеството си като своя патрон призова учители и ученици директорът на ОУ „Проф. Ив. Батаклиев“
За историята на родния град Пазарджик - с любов и отговорност
Поетесата Весела Недкова - отново с премиера в родния Пазарджик
Пловдивчаните „Локо младежи“ спечелиха регионалната Kamenitza Фен Купа 2015 в родния си град
Студенти проведоха в Стрелча практическо обучение по опазване на културно-историческото наследство
Четири общини обединяват усилия в проект за популяризиране на културното и историческо наследство
Иван Евстатиев иска „Жаба могила“ да бъде включена в културното наследство на ЮНЕСКО
Съхраняването и популяризирането на материалното културно наследство обсъдиха читалищни и музейни дейци в Пазарджик
Областна администрация Пазарджик е домакин на среща по Проект SY_CULTour за добро управление на културното наследство



Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 0.4165 сек., 0.3256 от тях за заявки.