Новина: Георги К.Спасов:
СЕДМИЦАТА 08

(Категория: Седмицата)
Публикувано от pamedia
неделя 28 февруари 2016 - 21:59:28


22.02 – 28.02.2016 г.

„Стоян и Рада от години
един друг влезли си в сръца...”
Найден Геров, „Стоян и Рада”, 1845 г.

    Това е първата поема в новата българска литература, отговаряща на жанра си. Историята за трагичната любов между Стоян и Рада е свидетелство за универсализма на чувствата на българите в онова далечно време и отношенията между младите. Разделени от майката на Стоян, двамата са „венчани” от смъртта; тя ги събира, а на земята двете „кичести дръвета”, които преплитат върховете си, ще символизират любовта им. / Този мотив ще бъде доразработен и от Пенчо Славейков в неговата поема „Неразделни”, и от Йовков в разказа му „ През чумавото”/.


Няма специално „време за любов”, която може да изглежда и егоистична на фона на османското иго. Българската общност има своите вековни традиции и мъдро съзнание за съхранението и продължението си ...Мили ми са сантиментализмът, наивистичността, сърдечността, съпричастността в тази балада на Найден Геров, така крещящо контрастни на съвременността ни. Имаме нужда понякога да се връщаме към онези наши писатели, които лежерно наричаме „възрожденци” с убедеността, че те са вече отживелица.
    През Седмицата премиерът Борисов се срещна в Ерусалим със своя колега от Израел Бенямин Нетаняху. Та там някои евреи предложили българската църква да бъде удостоена с Нобелова награда за мир, че успяла да спаси 50 000 евреи. Но да не забравяме и доблестната защита на евреите от наши народни представители, интелектуалци, журналисти, писатели, пък и компромисното решение на Цар Борис ІІІ да изсели в страната ни 25 000 евреи, вместо да ги депортира...А иначе безспорно е „богоудно дело”, както се изразил и нашият премиер, и добавил, че това може и да стане, защото те са близо до Началника. Борисов има навика да се обръща свойски към Господ, нищо чудно да разговарят на някакъв код, известен само на тях – е нека, стига да е за доброто ни. И както в други случаи любознателността и тази почти детска отвореност към чуждото са причина премиерът да отбележи, че доста „друсало” по магистралата Тел Авив-Палестина. „Ако това беше в България, щяха все за това да пишат и говорят”- допълнил той. Абе неблагодарни сме ние, неговите поданици.
    Най-сетне Гого Лозанов- Папионката, подаде оставка от СЕМ – ама когато му оставаха два месеца до изтичането на мандата и когато той, ще не ще, трябваше да каже своята дума по кандидатстването на ПИК за телевизия – ама те други си я казаха, тоест искането е удовлетворено и медийното пространство ще бъде още по-овладяно от Еди кого си. Късно е като Пилат да си измиеш ръцете.
    Двама млади изкуствоведи подредиха в Софийската градска галерия изложба с картини на Николай Павлович, Станислав Доспевски, Иван Мърквичка, Златю Бояджиев... и плакат на Азис, позициониран до картините на Владимир Димитров-Майстора. Това дори не прилича на провокация – просто защото днес много от българите знаят кой е Азис и не знаят кой е Владимир Димитров-Майстора. Иначе проектът се нарича „Немият образ и слепият текст” – колкото по-абсурдно и безсмислено, толкова „по-модерно”.
    Скоро ще можем да пътуваме до Марс само за три дни – така поне ни уверяват американски учени, които открили системата „фотонно задвижване”, която ще удовлетворява и най-смелите мечти за пътуване в Космоса. Тепърва щели да се строят гигантски междузвездни магистрали...дано да не друса!
    Има принцип, че не остава незаето празно пространство. И изглежда да е така, щом като бели фермери от ЮАР проучвали възможността да се заселят у нас. Нека. Имаме толкова изоставени и буренясали ниви и полета, че те ще могат да развиват бизнеса си върху почти девствена почва. Само че ще трябва да свикнат с обичайните набези на някои наши сънародници, особено когато е време за прибиране на реколтата. Ама те ония са свикнали да стрелят на месо, така че не се знае.
    Минаха почти 4 години от обира на инкасо автомобил край село Петко Славейково на сума от 2 млн лева, а все още от крадците ни вест, ни кост. Разследването, пишат вестниците, „боксувало”. Абе хвърлете му малко пясък под гумите, или пък ги сменете, тоест възложете следствието на други хора, та дано се задвижи. Ама къде да ги намерим тези „други хора” ?
    Тъкмо в навечерието на 3 март в огромната бронзова фигура на лъва на паметника на връх Шипка се появили пукнатини, които са оголели заварките. Тази „оголеност на заварките” май е многозначителен символ на връзките България-Русия. И те стоят някакси оголени, застрашени от корозия или човешка намеса.
    На Международната селскостопанска изложба „Агра 2016” в Пловдив нашенци спечелиха един от призовете с изобретението си „Стъндесто” – нов плод между слива и кайсия. Отвори се нов хоризонт пред избените производители на ракия. Всички тръпнем в очакване какъв ще е вкусът й – на кайсия ли ще дъхне, или на слива?
    Рожденикът през Седмицата е Найден Геров – 23 февруари 1823 година, Копривщица. Писател, езиковед, фолкорист, общественик, създател на едно от първите класни училища в България. По негова инициатива двукласното училище в Копривщица, открито от него, е наречено „Св.св.Кирил и Методий”, и пак по негова инициатива за първи път на 11 май 1851 година в Епархийското училище „Св.св.Кирил и Методий” в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий. Многостранното родолюбиво дело на Найден Геров е един от стълбовете на българщината, които си припомняме и с гордост, но и с горчивина. То е останало далече зад нас, но не толкова като времево измерение, колкото като духовно. Подобна всеотдайност в „ползу роду” днес изглежда като фанатична безсмислица, наивно самопогубване на физически и интелектуални сили, безперспективно като личен материален интерес. Той ни остави едно колосално дело – 5-томния речник на българския език + един том допълнения /1895 – 1904/, който е една меродавна база и съветник на всекиго, който борави с българското слово, но не и за мнозинството от нас. Днес  младите охотно попиват чуждите думи и още по-охотно захвърлят старите, ама много старите според тях български, истински, автентични, свързващи ни с миналите поколения думи. Езиковото ни пространство е свободна зона, в която безпрепятствено нахлуват чуждици – понякога основателно, но в много повече случаи напълно ненужно; като бежанска вълна, която обаче не ни смята за транзитна зона, а си остава тук, защото й е е уютно, комфортно, защото наляво и надясно ще чуем „уау”, „уикенд”, „геймъри”, „хакери”, „рейсинг екстрийм”, „мейнстрийм”, „мюзик айдъл”, „имидж” и т.н, и т.н., изобщо, както казва Войников в своята „Криворазбрана цивилизация”, „сега така се говори”.  Нямаме закон, който да защитава езика ни от това тотално нашествие на чуждици, а май няма и хора, които да се интересуват от това. Даже телевизията неотстъпно, сякаш й плащат за това, ни налага нови и нови чуждици, словосъчетания, вносни развлекателни формати, които за една немалка част от българското население са чужди и непривични...                     
    Нужни ни са нови Геровци, които да се опитат да въведат някакъв ред – колкото и да е късно за това – в нашето книжовно и речево общуване.    
    Къде да „найдем” Найден, та да свърши и тази работа?
Георги К.Спасов



Новина от ПА МЕДИЯ Пазарджик
( http://pa-media.net/news.php?extend.10661 )


Време за изпълнение: 0.0725 сек., 0.0088 от тях за заявки.