Новина: Георги К. Спасов:
СЕДМИЦА ПОСЛЕДНА

(Категория: Седмицата)
Публикувано от pamedia
понеделник 30 май 2016 - 08:44:39


23.05 – 29.05.2016


„Голи са без книги всички народи”
„Проглас към Евангелието”, ІХ в., Константин Преславски

Георги К. Спасов    Десет века от това евристично про-глас-яване на епохалното дело на Солунските братя и създаването на нашата азбука. Десет века екотът на духа кънти в душите български, избликващ най-жизнено през тази Седмица – Седмицата на българската писменост и култура.  И нашият град, нашият малък Пазарджик възкръсва със спомените за своето културно минало и с надеждата за неговото достойно продължение в настоящето.



     Театърът сънуваше "Януари" и "Лазарица" на Радичков и тръпнеше от гласа на Георги Черкелов в онзи готически "Тит Андроник". А Иво Русев стоеше на вътрешните стълби на театъра и пиеше от тежкото "Великденско вино" на Константин Илиев. Палавата Виолета Гиндева не искаше да слиза от "Иконостасът" на Рафе Клинче. Симфоничният оркестър заспиваше в сянката на проф.Иван Спасов, а оперетата се смееше с гласа на Христо Зъзрев. Отвън се чуваха гайдите на колоритното ученическо шествие в "Пролетта на един град" и песента "Върви, народе възродени!", и Константин Кантарев удивено възкликваше: "Празници! Празници!"
    Езиковият археолог проф. Тодор Балкански дръзко променяше официалната възраст на гр.Пазарджик и още по-дръзко намираше "Кавказките българи". Преданите изследователи на своя роден край и неговото минало Пенка Николова и Александър Арнаудов успяха да видят най-сетне реализирана мечтата си - „Енциклопедия Пазарджик”, събрала в своите 735 страници 2300 статии и над 1200 илюстрации. Проф.Стефан Лютаков продължаваше да търси своето момче пред сградата на бившия пионерски дом, загледано към небето, където може би и изчезна. Марин Кузев постави своя идол Димитър Казаков-Нерон на моста на Лютата, загледан във водите на канала, покрай който изникнаха керамичните череши на Олег, цветята на Стефан, тъжното дърво на угасващата цивилизация на Митко, жената с развети от вятъра коси на Здравко, пеперудите на Леон, а Коко Анастасов се усамотяваше в Калугеровския манастир, за да рисува своите женски видения, или изчезваше някъде по  Черноморието, от което се връщаше със своите лирически морски пейзажи.
    А от отвъдното Стоян Джилянов, вдигнал оптимистично главата си, задъхано твърдеше, че няма по-велика професия от тази на учителя по български език и литература. Коцето Генчев, този емблематичен за града ни интелигент, ходеше на  всички литературни срещи, за да припомни на младите си съграждани културното минало на Пазарджик, да спомене за идването на младия Христо Смирненски в града и неговата дописка „Писмо от Пазарджик”, да ни покани в апартамента си, отрупан с книги, вестници и най-различни издания от минали години; да срещнеш на Тортата странно усмихнатия Христо Стоянов, този хитроумен епиграмист, с вечната лула в устата си, която обаче никога не гореше, а просто стоеше като екзотичен аксесоар към облеклото му и много отиваше на широкополата му шапка; и още по-широко усмихнатия Николай Филипов – Ники Фики, славния директор на кукления ни театър и сам той импозантен актьор, разкъсван между Пазарджик и Бостън, докато накрая се прибра в родния си град, побран в малка урна, каквото е било и желанието му; Стоян Бакърджиев укорно възпираше тоталния наплив към писаното слово, като превеждаше негови недостижими образци - Пушкин и Лермонтов, Юго и Молиер, Шота Руставели и Леся Украинка...Моят съименник, Големият Спасов, или Брадата, или Поета, пушеше, пиеше и се гневеше на системата - която и да е. А от още по-отвъдното Константин Величков пишеше своите "Писма от Римь" и превеждаше Дантевия "Ад". Димитър Бояджиев меланхолично нареждаше:"Все така съм тъжен, Люсиен!"...

   ... А в градинката пред кметството стояха Спас-Киричевите братя, ония, Солунските, с наметната помежду им "златна" лента с буквите...пущините! И имаха Братята все един и същи израз на лицата си - и вчера, и днес, и...завинаги!

Георги К.Спасов

ПП. За пореден път благодаря на Па-медия Пазарджик, че включваше в новините си моите седмични коментари. Разбира се, и на онези, които ги четяха, независимо с какви чувства.
Г.К.Спасов



Новина от ПА МЕДИЯ Пазарджик
( http://pa-media.net/news.php?extend.11451 )


Време за изпълнение: 0.0705 сек., 0.0093 от тях за заявки.