Новина: Братята Димитър и Атанас Горови и четата на Христо Ботев
(Категория: Култура)
Публикувано от pamedia
понеделник 02 юни 2014 - 10:40:00


Кои са двамата братя?

Димитър ГоровПо думите на Захари Стоянов „Димитър Горов, макар и с цинцарска жилка е „Банкерът“ на хъшовете”, а Атанас е  „...онова младо момче, което презираше всички облаги от живота и се пожертва за свободата на България”. Родени са в Пещера, но родословието на двамата братя е свързано с Батак и с фамилията Теохарови. 


Фамилното име е променено от Теохарови на Горови, едва в 1868 г., когато заедно с майка си братята се установяват в Гюргево. На 16 май 1876 г., по-малкият брат - Атанас Горов се качва на парахода „Радецки” от Гюргево с първата група четници - „градинари” и със сандъците с „вещи и инструменти”. За него в личното тефтерче на Христо Ботев, на стр. 46 е записано от ръката на войводата: „Атанас Ив. Горов, роден в с. Пещера, години 20”. В Ботевата чета той постъпва твърде млад, но от щаба на четата на него се възлагат отговорни задачи по време на пътуването. По сведение на Ботевия четник Иваница Данчев, Атанас е включен в актива от четници, който обсъжда акцията по завладяването на парахода. В първото сражение между турците и Ботевата чета на вр. „Милин камък”, на 18 май 1876 г., сред убитите 30 четници е и Атанас.
Димитър Горов пристига в Браила, когато е на 24 години и попада сред българските емигрантски среди, което предопределя живота му в бъдеще. За разлика от повечето българи емигранти, той не е принуден да води хъшовски живот. Сред емигрантите, Димитър Горов се откроява с добро материално състояние и значителен обществен престиж и авторитет пред гражданството и пред румънските власти. Всички проучватели са единодушни за помощта, която Димитър Горов оказва по набавянето на оръжие и боеприпаси, по екипировката, по вложените от него лични средства за финансиране четата на х. Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. Домът на Димитър Горов в Гюргево е известен с прехвърлянето както на тайната поща, на оръжие, така също и на революцинонни дейци. „...Къщата на този господин, не само че е пощенска станция между Букурещ и Русе- пише Стоян Заимов - не само че е хотел на пътниците - революционери, но може да се нарече „свърталище на хъшове.“

Кога започва дружбата между Христо Ботев и Димитър Горов?

Най-вероятно още от Браила, когато и двамата пребивават в този град. Христо Ботев се намира тук от м. септември 1867 г. до м. май 1868 г., а Д. Горов - от 1864 до 1868 г. За близките им приятелски взаимоотношения е красноречив факта, че от запазените за поколенията 30 писма, написани от Хр. Ботев на различни адреси до качването му на парахода „Радецки”, шест от тях са до Димитър Горов.
Димитър Горов и съпругата му Иванка и придружават четниците на парахода „Радецки”, още от 16 май (неделя)1876 г. С първата група четници, облечени като градинари заедно с войводата Хр. Ботев, те се качват от Гюргево и пътуват с тях и на следващия ден - 17 май, когато парахода стига до Бекет и от тук се качва и последната група „градинари”, водена от Никола Обретенов. На раздяла Христо Ботев предава на Димитър Горов последните си писма, телеграми и личен дневник. Сред предадените писма е и известното ни знаменито писмо на Ботев до жена му Венета, дъщеря му Иванка и сина му Димитър. Хелиографско копие от това писмо се пази днес в Регионален исторически музей-Пазарджик.
След поражението на Априлското въстание през 1876 г. и гибелта на Ботев, въпреки скръбта от загубата на по-малкия си брат, Димитър Горов продължава с нови усилия революционната си дейност. Още през следващия месец юли 1876 г., когато в Букурещ се изгражда Българско централно благотворително общество, той е сред учредителите. Виждаме го да участва и като преводач в Руско-турската война през 1877/1878г.
След Освобождението 1877/1878 г. крайно честен, справедлив и деятелен, Димитър полага усилия като околийски управител в полза на държавата, които се оказват безполезни за освободеното отечество. Разпилял имущество и здраве по бунтове и хъшове, срещнал само трудности и огорчения в освободена България той умира в крайна мизерия. В началото на декември 1881 г., в предсмъртния си час, Димитър Горов се обръща към съпругата си с думите : „Ето тия три франка са останали от всичкия ми имот. Запали ми с тях една свещ на гроба.” Такава е равносметката на „Банкерът на хъшовете”.


Пенка Николова – гл. уредник
Регионален историческе музей-Пазарджик


На снимката: Димитър Горов (28 юни 1840, Пещера-7 декември 1881, Трявна)



Новина от ПА МЕДИЯ Пазарджик
( http://pa-media.net/news.php?extend.7041 )


Време за изпълнение: 0.0718 сек., 0.0106 от тях за заявки.