Иван Костурков е роден през 1883 г. в многодетно, небогато семейство от Панагюрище. Начално и прогимназиално образование получава в родния град, след което  учи в гимназия в Пловдив. Това време съвпада и с ранната смърт на майка му, от която според спомени на близки, наследил нежната си душа. Животът му в лишения в Пловдивската гимназия и в Университета в София отключват болестта туберкулоза, която оставя отпечатък върху личността и творчеството му и е причината за ранната кончина на твореца.  След следването на филология в Софийския университет, Иван Костурков  завършва обучението си с два семестъра като студент в Белград.

Родната къща на Иван Костурков в Панагюрище. [1885].

Тогава идва най-важният творчески етап в живота му – двегодишното учителстване в прогимназията в Троян от есента на 1908 г., където преподава български език и пеене. Любовта на лирика към красивото и възвишеното е поделена между литературата и музиката. В Троян Костурков успява да се изяви и в двете изкуства. Освен, че непрестанно чете поезия и проза, и записва в тетрадка любимите си стихове на Ботев, Вазов, Яворов, Пушкин, Лермонтов, Хайне,… младият учител от юноша владее цигулката и виолончелото. Спомените на негови ученици  разказват за музикалните му изяви в Троян. С композитора Борис Тричков, също  учител там и други млади музиканти създават първият струнен квартет, после – оркестър. В часовете по пеене в училище и на читалищните вечеринки в града, Иван Костурков показва виртуозност в музикалните си изяви. С колегата му Тричков сформират и смесен хор, който става част от всяко тържество и забава.

В този период  Иван Костурков, който считал литературата за висше изкуство, към което има респект,  се осмелява да започне да пише. Творецът ни завещава: десет разказа, сред които най-известни са първият „Лека нощ“, „Белият презморец“, „Последното пристанище“, няколко стихотворения в проза – „В небето“, „Друго лекарство“,  недовършената повест „Воденичар“  и откъси от драмата „Свой“.  Написаното от Иван Костурков напомня неговата собствена съдба на човек, който е наясно с предстоящата скорошна смърт. Ярко присъства страданието, образите на млади, жадни за живот, но обречени хора. Есента на 1910 г. учителят Костурков е преместен в Стара Загора, където здравето му рязко се влошава. Връща на лечение в санаториума в Троян, където пише последните си творби. Умира през април 1911 г. на 27-годишна възраст.

Картичка със снимка на Иван Костурков. На гърба стихотворение на Н. Джеров, посветено на поета. Издание на Фонд “Иван Костурков” – Троян. 1922 г.