„Усмивки в жълто“ на проф. Лютаков – изложба, провокирана от „жълтите кръгчета“, с които общуваме
„В тази и други работи представям образа на фалшивата радост, заблуждаващата усмивка, лицемерното възхищение, на мечтата с изтекъл срок…“
Няма творба, нито щрих, нито текст, нито дума на проф. Стефан Лютаков, които да не вълнуват, да не провокират. Такава е и изложбата „Усмивки в жълто“ в галерия „Арте“, която ще бъде открита на 10 октомври, от 18:00 ч. Този път творецът е провокиран от емотиконите, а пък творбите му са провокация за нас да се замислим за стерилната емоционална изразителност и прикриването на сложните човешки емоции.
Проф. Лютаков споделя свои мисли за изложбата, които са съкровена изповед за това, което го е вълнувало при раждането на творбите. ПАмедия Ви представя казаното от автора за изложбата:
Появяват все повече заместители на човешкото в съществуването ни. Те започват да изчистват живота ни от някои типично наши дейности до степен на изгубване на смисъла. Ставаме безразлични към загубата на искреност, общуваме отсъствено, служим си с опростени знаци и символи, уж за улеснение и да кажем повече, но изричаме много празни думи. Пазя скулптурата си да не говори с празни думи и чужди мисли. Желанието да се вгледам, разбера и владея новото си битие е мотивиращо за част от работите в тази изложба. Така направих „Усмивки в жълто”, провокиран от жълтите усмихнати, тъжни, разплакани или ядосани жълти кръгчета, чрез които общуваме. Безпомощността им да представят вярно човешките ни вълнения и оценки, нерядко прикрива и лицемерие. Зад стерилната емоционална изразителност на тази галерия компютърни емотикони - заместители видях прикрити, сложните истински човешки емоции. В тази и други работи представям образа на фалшивата радост, заблуждаващата усмивка, лицемерното възхищение, на мечтата с изтекъл срок, на болката от целувка, на отминалата моя Бел епок, на драматичната безизходица, на следите от удари и формата на болката. Тук съм и с животинките си, щастливи сме, вървим и страдаме заедно, забавляваме се.
Бронз, неръждаема стомана, ръчна хартия, дърво и преобладаващо керамика са материалите, с които работя в изложбата. Оставих се на керамиката, на глината - материал, който е бил винаги с мен, който изпълнява нуждата ми от директност и пластичност, предоставя ми и символиката, и психологическото въздействие на цвета.
Не ми е достатъчно скулптурата само да бъде съзерцавана. Галерия „Арте” дава възможност чрез екстериорното си пространство - вътрешен двор да покажа това. В инсталация от неръждаема стомана смесвам функция и скулптура, предоставям възможност да се седне, да се остави съвсем легално кафето или друго, да се докосва с ръце и тяло, да се използва и разглежда тактилно, дори да се слуша. Това не са дизайнерски предмети, серийното им произвеждане е невъзможно, формата им е интуитивна, практичността и известните неудобства също.
Вглеждам се в себе си с изненада или разочарование, рисковано изоставям успешното в търсене на по–широко творческо пространство. Грижа се да не пренеса през живота си една измислена или създадена от друг представа за мен. Затова още се търся, за да се разбера, за да мога да споделя важното, за да съм все така щастлив със скулптурата. Намирам скулптурните образи през себе си. Вече не искам да водя дебат, да споря – щастлив съм, че правя скулптура все по–свободно и имам инструменти да направя това, което ми се явява. Надявам се в изложбата да личи желанието ми да съответствам на сегашния свят и на себе си, какъвто съм се изградил дотук. Така обяснявам, ако някой ме вижда отново различен отпреди.