В представянето на книгата участваха още писателят Николай Табаков и адвокатът и изтънчен познавач на словесното изкуство Хари Харалампиев. Гости на събитието бяха Магдалена Тошева, председател на Дамския Лайънс клуб Пазарджик и Марияна Влахова, началник отдел „Образование и култура“ в Община Пазарджик. Лайънс клубът съвместно със Сдружение на българските писатели – Пазарджик са инициатори за представянето на книгата.

„Литературна анкета, лични спомени, избрани стихотворения на Иван Динков – такова изследване не съм срещала в живота си и то е посветено на нашия земляк и почетен гражданин на Пазарджик Иван Динков. Той е човек много свързан със земята, с чувство за справедливост и отговорност към хората, с мисията да сее добро и разбирателство между тези, които познава, а и между тези, които са били противопоставящи се, защото в такова време е живял и такива мисли е изповядвал, и в края на краищата, той е бил отдаден преди всичко на поезията и на чувството за доброта между хората и справедливост в човешките отношения. Както самият той казва, „Всеки пише с молива, който му е даден от Господ“, а на Иван Динков Господ му е дал не молив, а цяла торба бои. Той е гордост за нашия град, гордост за нашата област, гордост за цяла България! Поет - представител на поколение, което оставя трайни следи в българската поезия и литература“. Споделяйки това с публиката в Голямата зала на ХГ „Станислав Доспевски“, Елисавета Георгиева припомни и стиха, издълбан на паметника на Динков в Градската градина. Стих, в който има много истина, много болка, съпреживяна и изстрадана: „Никоя победа не връща мъртвите“.

Писателят Николай Табаков заяви: „Пред нас е една книга, колкото очаквана, толкова и изненадваща. Естествено беше, след толкова статии за Иван Динков и всички останали усилия на литературния критик Никола Иванов, да се появи на бял свят и книга, събрала в едно представата за поета Иван Динков и за човека Иван Динков. За мен тази книга представлява един голям кръстопът, среща на две посоки, на два характера, на две умения и две приятелства.“ А от такава среща Табаков очаква „съответния взрив“.

„Никола Иванов, този просветен монах на литературната критика, ни поднася нещо необикновено – творческия и житейски път на Иван Динков! Храбрият и поетичен идалго! Българин на два етажа с таван и зимници, в поезията на който има не сълзи в очите, а очи в сълзите. В дни на размисъл си задавам въпроса, който пронизва съзнанието ми – откъде иде силата на писаното му слово, умението да внушава, да разтреперва душата, да носи доверие и честна промисъл. Това е несъмнената дарба на Никола Иванов да бъде автентичен и дълбоко истинен. И аз, познавайки отблизо Иван Динков, ще кажа, че собственият му живот е бил белязан със страдание, породено от чувствата му за несъвършенството на човешкия дух“. Това сподели Хари Харалампиев при представянето на книгата.

„Критическият почерк на Никола Иванов е силен, категоричен и отчетлив, понякога и деликатен. И именно по тази причина той ни привлича и интригува, стъписва и изненадва. Критиката като жанр е невъзможна без талант и естетическа позиция. Смея да твърдя, че в полето на литературната критика първостепенно място се полага на Никола Иванов“, каза още Хари Харалампиев и определи Никола Иванов като „българския Търнър в полето на литературната критика“.

„Не случайно приживе Иван Динков нему се доверяваше! Тъкмо от това доверие се роди книгата, която, убеден съм, ще докосне сърцата на тези, които притежават привилегията и сетивата да я прочетат“, каза още Харалампиев.

Пред гостите на представянето на книгата авторът ѝ Никола Иванов сподели лични спомени за Иван Динков - за срещата му с Ванга, за тежката му раздяла с починалата 7-годишна сестричка и други.
„Талантът е благодат, но и проклятие за този, който го носи! Аз съм питал Иван Динков: „Ти си велик поет, имаш ли някаква мечта?“ А той ми каза: „Мечтата ми е, ако мога, като с хавлиена кърпа да си избърша мозъка и един миг да не мисля за нищо. Но не го мога“, сподели още Никола Иванов.

„Иван Динков е единственият от големите поети, който не прекъсна връзката си с родния град. Всичко написано той проверяваше тук и в Смилец и тогава беше сигурен“, подчерта Никола Иванов. Той каза още, че си е правел експерименти да се опитва да замести някоя дума от стих на Динков, но никога не е успявал, защото Динков е използвал винаги точната дума на точното място. „Как му сменя думата, и веднага пада стихът“, каза Иванов. Иван Динков му обяснил по този повод, че винаги проверява своите стихове – проверява ги в различни ситуации, в различно време от деня, на различни места, при различни емоции, за да е сигурен, че това е точният стих и че думите му звучат убедително.

Иван Динков поставяше литературата над себе си, дори и над семейството си, над децата си, посочи Никола Иванов. Иван Динков е не само гениален поет и творец, но и велик пример за безкомпромисно гражданско и литературно поведение, допълни още авторът на монографията за Иван Динков.