Животът ѝ беше поезия. Може би преди година тя започна една от литературните си срещи с репликата: „Всеки ден има място за поезия“. Да, дори и в тъжните дни.

 

Благодаря Ти за последния дъжд, Богородице,

дето бавно попива

и разнежва душата ми,

затова, че там пътят ми

ситни в мъгливото

все към теб.

Все към мен

е простряна ръката Ти.

Благодаря Ти за празника,

благодаря Ти за покрива,

затова че на огъня

още къкри надежда

и че мога да върна,

да разнищя годините

с цветовете и възлите

на излинялата прежда.

Там е всичкото, всичкото:

дъжд и сняг, и капани.

Там катерят нозете ми

небето изпрано.

И се галят в очите ми

неродени мечтите.

Всичко някак си лесно е

няма нужда от питане.

И денят няма край,

а нощта е тъй нежна ...

Моя дрипава, сляпа,

оголяла надежда,

дето блъска сърцето ми

и сред тръните лудо

моли Бог, моли капките,

да валят като Чудо.

 

От всяка нейна строфа струи много нежност и тъга, една фина чувствителност, който е и дълбока, и нежна.

 

 

ПАмедия изказва искрени съболезнования на близките ѝ.

Снимка: РБ "Никола Фурнаджиев"-Пазарджик