Влизайки в изложбена зала, човек хвърля бърз поглед, за да се ориентира  в обстановката, излъчването, настроението, което създават творбите от експозицията. После пристъпва към отделните платна за по-конкретно впечатление. В случая се знае, че художничката е жена, Екатерина Иванова , което предполага топлота,  нежност, финес в изказа. Показаното на 05.09.2025 в галерия «Джамията»,  гр. Дупница,  покрива тези очаквания.

 В платната на живописката винаги има повече от цвят и форма – има живот,  памет и емоция,  вплетени в тъканта на самото изкуство. Художничката започва сериозния си път в живописта през 2010 г., но преди това години наред е плела,  шила и бродирала. „Може би затова сега вплитам платове и памучни конци в творбите си“ – признава тя.

 Показала е две направления от изкуството си -  кавалетна живопис и оригинални монотипии.

 Женските ѝ образи, които е сътворила,  често с фантастични лица и изразителни погледи,  са като героини от приказка или театрална сцена. Колажът,  любима техника от  текстил и хартия, не е просто похват,  а нов художествен език – начин да се разкаже история чрез пластове материя и багри.

 „Момичетата с шапки“ се превръщат в запазен знак на авторката – символ на женската индивидуалност,  на тайнството и силата на въображението. Жените с фантастични шапки,  с очи,  които сякаш надничат отвъд видимото,  са нейните ефирни героини. Те носят със себе си тайнство,  което примамва зрителя да се задържи,  да се вгледа,  да се остави на въображението.Използваният на места оптимистичен, на места- театрален колорит или композиция, придават специфичен чар и запомнящ се стил в работите на Екатерина.

 Но Екатерина Иванова има и друга посока – монотипиите. „Правя ги,  за да се разтоваря от живописта. Те се изпълняват на един дъх и крайният резултат винаги е изненадващ.“ Тези произведения напомнят на стичащи се по стъкло дъждовни капки,  зад които ту прозира сивотата на есенен ден,  ту блясва топлотата на пролетен дъжд,  носещ със себе си емоции,  настроение и оптимизъм.

 В тях природата оживява в абстрактни пейзажи,  където линиите се превръщат в дървета,  цветовете – в светлина и въздух,  а случайността – в създател.

Така в творчеството на Екатерина Иванова съжителстват две начала – внимателното,  търпеливо вплитане на нишки и спонтанният,  жив импулс на монотипията. Две крайности,  които влизат в хармония и създават свят,  в който изкуството не просто се гледа – то се усеща.

 Ако се обърнем към сухата документалистика,  ще прочетем:

 Екатерина Иванова е родена в Пазарджик. Завършва Педагогическия колеж „Св. Иван Рилски“ в Дупница,  а след това и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“. Работила е като учител,  а днес е уредник в Художествена галерия „Станислав Доспевски“ в родния си град.

 От 2013 г. активно участва в общи,  национални и международни изложби. Носител е на награда от Национална изложба „Есенен салон“ – Севлиево (2023),  както и на номинация за рисунка в Седмото международно биенале „Изкуството на миниатюрата“ – Русе (2019). Нейни творби се съхраняват в художествените галерии на Пазарджик и Севлиево,  както и в частни колекции у нас и в чужбина.

 Затова тази оригинална изложба е назована  „Завръщане“, като реверанс към любими преподаватели, учебното заведение,  градът на младоста на авторката, запазил свидни спомени и създал я,  като артистична личност със собствена физиономия.

 Зрителят, ценителят, посетил експозицията, ще си тръгне,  сигурен съм,  с усета за нещо познато,  някакъв спомен от детството,  визирайки дамските образи или с томителното усещане за стичащи се капки пролетен дъжд,  спомняйки си монотипиите.

 Как ли би стояла някоя от Екатеринините творби във вашия интериор? Я си представете!

  

Д-р Станимир Куюмджиев

Пазарджик