10.

Джон МАЛКОВИЧ, актьор:

„И когато тази връзка стане повече от колегиална или повече от приятелство – дори дълбоко приятелство – тогава поне по моя опит, а може би е свързано с моята специфична психология, глупост, некомпетентност или всичко изброено по-горе... губиш страхотен колега“

Случва се по време на снимките на филма „Опасни връзки“, награден с „Оскар“. Тази афера коства и на двамата (Малкович и Мишел Пфайфър) разтрогване на браковете им. Актьорската професия е авантюристична по своята същност и тя подлага на изкушения най-талантливите й представители. Любопитните медии обичат да човъркат в личния им живот и да търсят скандала, който ще ги направи популярни.  

9.

Александър ВАСИЛЕВ, тенисист:

„Играхме на високо ниво, беше страхотно преживяване“

Станахме свидетели на историческия първи български финал на US Open за юноши, спечелен от Иван Иванов. Това е негова втора титла от Големия шлем, след като по-рано през есента спечели шампионския трофей и на Уимбълдън. Очаквам българските тенис кортове да отеснеят от наплива на нови надежди.

8.

Анджела РЕЙНЪР, британски вицепремиер и министър по въпросите на жилищното строителство

„Дълбоко съжалявам за решението си да не потърся допълнителна специализирана данъчна консултация. Поемам пълна отговорност за тази грешка“

Рейнър подала оставка, след като признала, че е платила по-малък данък върху новата си къща. Подобни решения предизвикват подигравателни усмивчици у нашите политици, за които „оставка“ е обидна дума, недопустима за тях като действие. Единствен лидерът на ПП Кирил Петков подаде оставка като лидер и депутат, която обаче бе коментирана по-скоро като слабост, отколкото като проява на морал. Морал? Забравете!

7.

Фридрих МEРЦ, канцлер на Германия: 

„Путин е военен престъпник. Вероятно най-сериозният военен престъпник на нашето време, когото сега виждаме в голям мащаб“

Това казва Мерц в интервю за Sat.1. След подобни изявление вероятно е много трудно, ако не и невъзможно, да се седне на масата за преговори с този човек. Още повече, пак по думите на германския канцлер, „руският диктатор Владимир Путин не се чувства заплашен от НАТО“. Май и от Тръмп не се плаши. Освен това, застанал до китайския си колега Си Дзинпин, той се любуваше на военния парад на 3 септември, посветен на 80-годишнината от края на Втората световна война в Азия – една открита демонстрация на сила и провокация към САЩ и Колективния Запад.

6.

Володимир ЗЕЛЕНСКИ, президент на Украйна:

„Той може да дойде в Киев. Аз не мога да отида в Москва, когато страната ми е под ракети и атаки всеки ден. Не мога да отида в столицата на този терорист“

Това е отговорът на украинския лидер на стопанина на Кремъл, който в Китай обяви пред журналисти, че може да се срещне със Зеленски, но ако той дойде в Москва. Както винаги – неприемливи предложения със зле прикрита ирония.

5.

Мая САНДУ, президент на Молдова:

„Всичко, което Русия предлага на света днес, са тонове лъжи и хиляди ракети, които убиват цивилни безразборно. Снощният удар по Киев уби невинни хора, включително бебе, и подпали правителствената сграда. Молдова стои твърдо до Украйна срещу този терор"

Повод за тези думи на Санду е  руската масирана въздушна атака през нощта на 7 септември, която уби млада майка и новороденото ѝ дете в Киев и удари правителствената сграда. Ранени са поне 17 души в столицата. Не закъсня и реакцията на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен: „Русия нанесе един от най-големите удари с дронове и ракети по Украйна, насочени както към правителствени сгради, така и по домове на цивилни. За пореден път Кремъл се подиграва на дипломацията, потъпква международното право и убива безразборно"

Руските атаки са проява на странна злоба и безсърдечна отмъстителност; за тях цивилните и жилищните сгради са „легитимни“ цели.

4.

Елисавета БЕЛОБРАДОВА, депутат от ПП-ДБ

„И като какъв точно Зафиров е стиснал ръка на китайския лидер – като Атанас от Бургас или като вицепремиер на Република България?“

Няма как да уважаваш лидер на партия, която доскоро се заричаше: „Никога с ГЕРБ!“, а сега приседна на…скута му (за да я допуснат до държавната трапеза). Към корпулентната („корпулентен“ - пълен, дебел, набит) фигура на Магнитски спокойно можем да добавим и тази на Зафиров (хубаво е да го посъветват да се храни по-здравословно). Но това си е негова работа. По-тревожното е, че като вицепремиер на държава членка на ЕС, осъждаща агресията на Путин и колаборацията му със севернокорейския лидер Ким Чен Ун, той се намества между тях със сервилното си поведение на техен васал. За да сме спокойни, трябва да приемем, че там са го наричали Наско.

3.

Александър КАШИМОВ, адвокат от Програма „Достъп до информация“

„Няма съмнение, че зад всичко това се крие едно желание да бъде наказан журналистът“

Наказаната журналистка е Венелина Попова, а общината е Гълъбово с кмет от ДПС-Ново начало. Попова е поискала информация за проект за инсинератор за изгаряне на боклук на стойност 360 млн. евро. Щял да се строи от частна фирма, близка до човека с инициали ДП, която няма друга дейност и е неоткриваема. Вместо да задължи кмета да даде исканата информация, Административният съд в Стара Загора глобява Попова с 1000 лв. разноски по делото. Този „частен случай“ фокусира в себе тоталното овладяване на институциите от човека, за когото срамното му присъствие в списъка „Магнитски“ не е пречка за безсрамното му алчно и безлимитно ЛИЧНО облагодетелстване.

2.

Георги ГЕОРГИЕВ, министър на правосъдието:

„Генерал Владимир Вазов е не само велик воин, той е и строител на съвременна България“

В Деня на съединението кметът на София Васил Терзиев откри паметник на генерал Владимир Вазов. В своето слово правосъдният министър припомни, че през 1936 г. в Лондон, по повод честване на края на Първата световна война, пред 3000 военнослужещи и 200 знамена, главнокомандващият парада лорд Милн заповядва: „Свалете знамената! Минава ген. Владимир Вазов, победителят при Дойран!“.

Генерал-лейтенант Владимир Вазов е интерниран от комунистическата власт след 9 септември в ловешкото село Рибарица, където умира в дълбока бедност на 20 май 1945 г. Синовете му са осъдени от комунистическия Народен съд и заточени в лагери. Неговото погребение в Тетевен е скромно - сложен е само един дървен кръст с името му – Владимир Вазов, а после гробището е ликвидирано и костите – изхвърлени. Дано Паметникът на „победителя при Дойран“ да връща Паметта за него!

1.

Посолството на САЩ:

„Честит Ден на Съединението, България! Днес Посолството се присъединява към българския народ в отбелязването на Деня на Съединението – силен символ на националното единство и устойчивост."

Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия – 6 септември, даде повод на политиците ни да се упражняват върху силата на съединението и колко хубаво би било ВСИЧКИ ДА СМЕ ЗАЕДНО. Но в какво? Насам или натам? С тези или с онези? Влезем ли в детайли, СЪЕДИНЕНИЕТО се превръща в РАЗЕДИНЕНИЕ. Така или иначе, всички държави от Европейския съюз почетоха празника. Поздрави ни и Украйна:

„Честит Ден на Съединението на България!

Честит празник на приятелския български народ!"

Но…Русия не ни поздрави. Тьотка Митрофанова се похвалила с пускането на безпилотен трамвай (какво постижение!) в Москва, но не ни потачи „с праздником“. Дали защото Русия няма никакъв принос за нашето съединение, та дори го възпрепятстваше? Както и да е – в такива моменти разбираш кой е истинският ти приятел. 

Георги К. СПАСОВ