Господин Минчев, защо решихте да се кандидатирате за общински съветник?

Дълго време бягах от политиката. Но когато живееш с проблемите всеки ден, имаш само един изход – да започнеш да ги решаваш. Като учител и родител виждам ежедневно какво се случва в града ни. Виждам младежи без перспектива, виждам безредие по улиците, виждам институции, които не си сътрудничат. И най-важното – разбрах, че без реален глас в Общинския съвет няма как да променя нещата. Можеш да протестираш, да пишеш петиции, но ако не седиш на масата, където се вземат решенията, постигаш само малки и незадоволителни резултати.

 

Споменахте проблема с нощните гонки в Пазарджик. Как той ви помогна да разберете по-дълбоко останалите проблеми на града?

През последните месеци работих активно по проблема с нощния автотерор заедно с други граждани. Това ни отвори очите за много по-широк кръг от проблеми, които са свързани помежду си. Агресията по улиците, липсата на елементарно възпитание, хаосът – всичко това не се решава само със санкции. Санкции трябва да има, разбира се, и то строги. Но те решават следствията, не причините. А причините са дълбоко вкоренени – в образованието, в градската среда, в начина, по който институциите работят, в семействата.

 

Какви са тези причини?

Младежите масово не работят и не учат. Не виждат смисъл. Няма достатъчно добри примери около тях, няма места и градска среда, които да ги насочат към нещо съзидателно. Нямат ясни правила – нито в училище, нито вкъщи, нито на улицата. И така енергията им се изразходва в разрушителни дейности – шум, агресивно шофиране, тормоз. Това не е просто безделие – това е проява на агресия и на липса на посока.

 

Критикувате образователната система в Пазарджик. Какво точно не работи?

Гимназиите подготвят кадри в области, за които няма търсене тук – програмисти, счетоводители, бизнес администратори. След това тези млади хора или напускат града, или остават без работа. В същото време има остър недостиг на работници в строителство, земеделие, електротехника, хранително-вкусова промишленост. Имаме човешки ресурс, който стои неизползван. Професионалните гимназии са в колапс, докато другите се пълнят с излишно много ученици, които после нямат къде да се реализират в Пазарджик.

 

Какви са вашите предложения за решаване на този проблем?

На първо място – реално дуално обучение, не формално, както се прилага сега. Нужни са срещи между бизнеса и гимназиите с участието на Общината. На второ място – съобразяване на план-приема с местните нужди. Трето – стимули за работодатели, които наемат младежи – данъчни облекчения, субсидии, гарантиране на работно място след стаж. Четвърто – информационни кампании и кариерни дни, на които местният бизнес да влиза в училищата и да предлага перспективи.

 

А какво предлагате за младежите между 19 и 29 години?

Те нямат алтернатива за развитие и за прекарване на свободното време. Културните и спортните пространства са насочени към учениците. Нужни са младежки клубове и центрове, където да намират среда за изява – творчество, дискусии, неформално забавление, места, където могат контролирано да вдигат шум, без да безпокоят жилищните зони. Също така – младежки фондове и грантове за предприемачество, програми за преквалификация и насочване към професии с търсене в областта.

 

Говорите и за засилен контрол. Какво имате предвид?

Засилен полицейски контрол и видеонаблюдение за ограничаване на нощния шум и опасното шофиране. Изграждане на изкуствени неравности на големите улици. Камери за средна скорост на Околовръстното и на Битака – като начало. Наскоро по републиканските пътища камерите засякоха над 1300 нарушения за 11 часа – две нарушения всяка минута. Един автомобил е засечен със 222 км/ч, камион – със 160 км/ч. А в градовете? Там нямаме дори представа колко са нарушенията. Това не е геройство – това е заплаха за живота на всички.

 

Как виждате ролята на институциите в Пазарджик?

Институциите не си сътрудничат и нямат общи цели. Полицията, Общината, училищата не работят ефективно нито за превенция, нито за интервенция. Видях го ясно във връзка с гонките и го виждам във всяко друго отношение. Липсва координация, липсва воля за действие.

 

Какво бихте казали за ролята на семействата?

Семействата масово са възложили отговорността си на училищата. Учителят се възприема като гувернантка – да отглежда, да храни, да възпитава и да носи пълна отговорност за всичко. Родителите не създават ясни правила за поведение. „Извинявай", „благодаря", „може ли" отсъстват от речника дори на ученици в горните класове. Децата растат без граници, а когато нарушат правилата, родителят брани детето и обвинява учителя или съседа. Това не са обвинения – това са мои констатации. Трябва да действаме, а не да прикриваме грешките си.

 

Как коментирате мнението, че България е малка страна и затова нямаме възможности?

България не е малка страна. По-големи от нея са само десетина европейски държави. Останалите са по-малки и са едни от най-богатите – Швейцария, Холандия, Дания, Белгия, страните от Балтика, Чехия, Словакия. Повечето имат дори по-малко население от нас. Защо там е по-уредено и по-чисто? Не е въпрос на територия. Причината е в нас самите.

 

На изборите на 12 октомври какво очаквате и какво бихте казали на избирателите?

Очаквам безпрецедентни опити за купуване на гласове. Видяхме как наскоро беше нападнат кмет на село, който се изправи срещу незаконосъобразни практики. Не може да стоим безучастни. Свободата води до отговорност. Мнозина избиратели продължават да търсят познатите лица и практики, защото това е по-лесно от поемането на отговорност за промяната. Но познатото не означава добро. Рутината е опасна.

 

Какъв е вашият призив към гражданите?

На 12 октомври излезте и гласувайте. Само бюлетината е копието на днешния свободен човек, на чийто връх се крепи демокрацията. Шестдесет хиляди пазарджиклии имат силата да променят града си. Трябва да решим дали искаме промяна или още 20 години от същото.

 

Някои казват, че общинските съветници не заслужават заплати. Какво мислите по въпроса?

Когато някой говори за намаляване на заплати на съветници, той откровено манипулира. Всеки труд се заплаща. Общинските съветници също полагат труд и той трябва да бъде заплатен. Ако вашите съветници не работят достатъчно, махнете ги на следващите избори, а не им вземайте заплатата. Без възнаграждение никой няма да работи качествено. Избирателят е шеф на общинския съветник – може да му иска обяснение и отчет. Колко пъти сте питали вашия съветник какво е гласувал и защо? Искайте им обяснение. Но не лишавайте от възнаграждение тези, които работят добросъвестно.

 

Как разбирате ролята на общинския съветник?

Общинският съветник е представител на всички граждани – без изключение. Той не е на „своите" избиратели, а на цялото общество, включително на онези, които не са гласували за него. Всеки човек има равни права и се ползва с моя глас в местната власт. Клетвата на общинския съветник е ясна: да се ръководи от интересите на всички граждани и да работи за тяхното благоденствие.

 

Каква е вашата визия за Пазарджик?

Пазарджик може и заслужава да бъде модерен европейски град. Това не е утопия – това е постижима цел, ако действаме заедно. Искам град, в който младите имат работа и перспектива, в който има ред и уважение, в който можем да спим спокойно. Строгостта на мерките срещу безредието не изключва работа за мотивация и приобщаване на младите хора. Ако искате промяна – излезте и гласувайте. Важното е да не останете безучастни.