Има художници, които не просто рисуват – те извайват светлина, време и чувства. Такъв е Васил Петров – роден през 1961 г. в село Бяга, чието име днес е сред най-ярките в съвременната българска живопис. Завършил Художественото училище „Проф. Илия Петров“, той вече десетилетия създава свой свят – драматичен, многопластов, чувствен и дълбоко човешки.

Петров е художник на митологията – не на мита като легенда, а на мита като вътрешно преживяване. В платната му живеят нимфи, сатири, Орфей, Дионис и жени с очи от светлина. Но те не принадлежат на миналото – те са част от нашия съвременен духовен хаос, от копнежа за красота и смисъл.

Живописта му е музикална – всяка линия звучи, всяка мазка диша. Цветът е плътен, почти скулптурен. Платното за него е сцена на движение и сблъсък – между тяло и пространство, плът и въздух. Златни, охрови, винени и зелени тонове се преливат като върху старинна фреска, но с енергията на съвременен експресионизъм.

В картината „Фар“ не се разгръща просто морски пейзаж, а драматичен сблъсък между стихия и дух. Вълните – мощни, завихрени, изваяни с плътни мазки – се разбиват в подножието на фара, а горе, сред вихъра от светлина и сол, се издига човешкият дух – неподвластен на времето. Светлината не е просто осветление – тя е носител на надежда и устояване. Морето е симфония от цветове: студени зелени и ултрамарини се преливат в бяло и охра, а върху тях като акорд звучи червеното на купола. Фарът стои като жива фигура, озарена отвътре, а в горната част на платното се загатва лице – митологичен дух или съновидение на художника.

„Фар“ е живопис – метафора за човека, който търси пътя си сред хаоса на съвремието. Всеки щрих е дихание на бурята, всяка светла точка – зов за спасение. Петров не описва морето – той го преживява и чрез него открива образа на надеждата.

Не се задоволих само със „Фар“ – посетих и галерия „Ровър“, собственост на художника, за да се потопя по-пълно в атмосферата на неговото творчество. Там видях най-новата му творба – „Тасос“, което ме порази с диханието на свобода.

В „Тасос“ центърът вече не е фарът, а самата вълна – превърната в жив организъм. Тя е море и небе, движение и живот. В пяната ѝ се ражда женска фигура – дух, създаден от вода и въздух. Тя е полет, възкресение, песен на свободата, енергия на сътворението. Издига се от хаоса, а водата и небето се сливат в тонове синьо, индиго, сребристо и златисто – цветове, които вибрират. Светлината се лее като звук, хор на елементите.

„Тасос“ е визуален еквивалент на стихотворение – картина, която не се гледа, а се усеща. В нея Петров съчетава експресията на движението с благородството на формата. Няма описателност – всичко е емоционална музика, създадена от цвят, текстура и светлина.

На огромно платно в галерията сияе митологичен триптих, който бих нарекъл: „Времето на Дионис – празникът на живота и тайнството на битието“. Петров разгръща сцената на древен мит, но и като метафора на истинското съществуване. Композицията напомня антична фреска, оживяла под ръцете на съвременния художник. Сред кипежа от тела, платове, амфори и зеленина пулсира ритъмът на живота – страстен, чувствен, многогласен.

Това е царството на Дионис – не като бог на опиянението, а като сила на сътворението, която едновременно разрушава и ражда. Фигурите не са разположени в сюжет, а във вихър – преплетени, разтопени в светлина и движение. Телата им носят жизнен пулс. В платното няма покой – всичко трепти, вибрира, танцува.

Платното е като музикална партитура: охровите и винените акценти се смесват със зелени и синкави рефлекси, а материята – гъста, жива, почти скулптурна – придава осезаема плътност. Петров рисува не просто с четка, а с ръце, със сърце, с диханието си. Митът оживява като съвременна драма на духа – радост, болка, страст, умора, божественост и човешка уязвимост се преплитат във всяка фигура.

С тази монументална композиция Петров създава митология на съвременния човек, който търси смисъл, светлина и красота сред хаоса на битието. Непростимо е за всеки, изкушен от изкуствата, да не види лично триптиха и „Тасос“. В момента галерия „Ровър“ е временен дом за творби на още десетина художници от портфолиото на варненската галерия „АртМаркони“ – от различни поколения и с разнообразни техники, с акцент върху морската тематика. Те също заслужават вниманието на пазарджишките арт-любители, а може би някой ще пожелае да озари дома си с тяхната светлина.

Излизам от галерията с обогатена душа и вървейки към дома си, си мисля за кой друг художник да наточа перото си.

Д-р Станимир Куюмджиев