6.

Събудих се със странното усещане, че съм по-умен, по-здрав, по-жизнен. Нещо повече – когато посегнах по навик към най-интимната си част, установих с почти истерично въодушевление, че е в „бойна готовност”. После станах и направих нещо необичайно: утринна гимнастика. Тя се състоеше от две енергични клякания, после разтваряне на краката с отскок и пъргаво издигане на двете ръце нагоре. Малко след това отворих хладилника и видях с удивление, че освен очакваното мляко вътре имаше колбаси, деликатеси, зеленчуци, безалкохолни и алкохолни напитки. „О, боже!” – извиках, но се досетих, че религията е опиум за народа и минах към общоприетото за обикновените хора възклицание: „Кво става бе, мама му стара!” Пуснах телевизора, за да чуя сутрешните новини, и изненадата ми доби катастрофически размери. „От днес – съобщи тържествено говорителката – заплатите на всички, които са на държавна работа, се увеличават двойно, същото се отнася и за пенсиите...” „Дали сънувам?” – попитах се не без тревога, но когато се видях на огледалото, се убедих, че всичко видяно и чуто е реалност...И чак сега погледнах към календара, за да проумея очевидното – започнала е Новата 2007 година! „Че аз съм вече ЕВРОПЕЕЦ, бе!” – извиках за втори път, след което пуснах на малкото си касетофонче  Одата на радостта.

…

А иначе „на Западния фронт нищо ново“. Стабилитетът у нас цъфти и скоро ще върже, премиерът като истински батман прелита от единия до другия край на страната, за да помогне ЛИЧНО, да установи справедливост, да накаже престъпниците. Защото първите два мандата бяха кратки, не си довърши работата човекът. Спомняте ли си онзи виц: мъж звъни на вратата на апартамент, отварят му и го питат кой е. „Ами аз съм майсторът на дограма“ – отговорил им той. „Нямаме нужда – казали му, - ние вече си имаме майстор“. „Това съм аз – казал им човекът, - току-що паднах“. Та и Бойко Борисов пада от власт и пак се връща, а ние, хората, му отваряме вратата на жилището си, та белким приключим с тази дограма.

Обеща, че ще измете корупцията от страната ни. Беше сниман с метла, подарена му от благодарните чистачки на летището, спасени от уволнения или съкращения след негова ЛИЧНА намеса. Обеща, че България ще изнася газ! Че ще има крупни чужди инвестиции. Че ще паднат визите за САЩ. Че ще влезем в Шенген…От него – само позитиви и гуд нюз. Понякога, простете, ме връхлита една ужасна мисъл: Боже, ами ако изведнъж ББ изчезне ей така, яко дим, и вече го няма? Тогава какво? Как ще живеем, на кого ще разчитаме, кой ще ни умиротворява и ще въдворява СТАБИЛНОСТ в държавата? Но после бързо изпъждам тази пораженческа мисъл – най-вече с помощта на телевизията и медиите, които ме връщат отново към реалността, към думите и образите, към нашия учител и вожд, към Бащицата…И колко е естествен, непринуден. Пошегува се дори с онази карикатура, на която е в едно легло с Корнелия Нинова: „Не е възпитаващо. Внучето ми ще се учуди как съм си легнал с такова нещо“. Това „нещо“ обаче не спира да го предизвиква, да вещае изборна победа на своята партия и да се готви за управлението на страната ни. А Той продължаваше и продължава да подкрепя пенсионерите, полицията, войската, администрацията, бизнеса… да дава по няколко милиона на тези и онези, да решава ЛИЧНО индивидуални и общностни проблеми…Ама някой ще рече: това е АВТОРИТАРНО управление! О, не, това е АВТОРИТЕТНО управление. Всичко се извършва и реализира благодарение на АВТОРИТЕТА на нашия премиер, това е. Ето защо той надскочи родните граници. Бръкна в политиката на Балканите, умува и по политиката в Западна Европа; след като прегърна приятелката си Меркел и й даде кураж в сформирането на нов кабинет, отскочи и до Тереза Мей. Студенокръвната островитянка изпита тръпката на похищавана жена в прегръдката на балканеца и макар че направи жалки – или по-скоро жалостиви – опити да се изтръгне от нея, тя беше принудена да изтърпи едноминутното му сурово-нежно притискане като една приютена бедна душица. Даже Ердоган го похвали и го даде за пример на гръцкия премиер Ципрас. Дали защото нашият човек връща безотказно всички политически бежанци от Турция за разлика от опърничавия грък?

(следва)

Георги К. Спасов