СЕДМА ЧАСТ

Когато стотици български села обезлюдяват, а столицата расте и даже не старее; когато пенсионерите броят левчетата си и смятат наум колко от тях ще отидат за лекарства и колко ще останат за храна, отопление, вода, ток и телефон до датата на пенсията; когато 240 хрантутници търкат столовете на т.нар. „народно“ събрание и неграмотно попълват кръстословици или разгръщат сп. „Плейбой“, а техните „лидери“ говорят патетично и загрижено „от името на народа и за благото на народа“; когато разгърдени мастити историци всеки ден тръбят колко велики и храбри са били българите и колко обширна е била територията им, а най-младите и способни съотечественици, получили образованието си у нас, напускат тихо и категорично „татковината“ си, за да потърсят призвание и признание в други страни, не толкова велики и славни; когато „комиците“ ни се обличат като жени и ни предлагат пошъл, водевилен, елементарен и жалък хумор, посрещан с простодушни аплодисменти от глуповати „публични“ лица, а „смехът през сълзи“ остава в миналото; когато момичета и момчета, „водещи“ ТВ предавания, се канят взаимно и обсъждат кои зодии са съвместими и кои не, натрапват ни ВИП персони – най-вече с друга сексуална ориентация, и ги питат и разпитват за скъпите им обувки от крокодилска кожа; когато всяка година, въпреки кризата, която няма край, БГ милионерите се увеличават с по сто-двеста, а населението още повече намалява и работещите в чужбина българи се оказват повече от работещите в родината им; когато се изсичат горите ни, а черноморското ни крайбрежие се застроява с огромни хотели, собственост на „социално слаби“ представители на родното правосъдие; когато въздухът ни, реките ни, водите ни се замърсяват и все повече страната ни се превръща в огромно сметище; когато…тогава…е, тогава не можеш ДА НЕ СИ ЯДОСАН И ОМЕРЗЕН!

Отгоре на всичко всяка вечер родните медии бързат да ни съобщят с почти злорадо тържество потискащи факти и събития: че сме на последно място по заплащане на труда, даже и в Африка са пред нас; че сме някъде в дъното по средна продължителност на живота; че пием най-лошата вода; че имаме най-ниската производителност на труда; че населението ни драматично намалява; че сме неграмотни; че българският език е на изчезване...Пиян лекар ни лекува, ученички се бият за любовта на пъпчив съученик, съдии оневиняват крадци на милиони левове и вкарват в затвора хора, опитали да защитят себе си и дома си, полицаи пренасят дрога, "народни" избраници лобират за антинародни закони, униформени протестират, недоволни от 20-те си заплати и "късното" си пенсиониране. Цените тихо и неуморно, и упорито вървят нагоре, а българинът цъка недоволно, псува под сурдинка и бие жена си и децата си. Всеки ден някой някъде катастрофира и загива или става инвалид, а катаджиите много сериозно и отговорно проверяват за алкохол велосипедистите и каруцарите и глобяват пешеходците за неправилно пресичане. Играем си на демокрация с избори, на които партиите филтрират верните си представители и електоратът има "правото" да гласува само за тях или изобщо да не гласува. И така се оформя един самозван "политически елит", който от висотата на стълбата на Смирненски ни гледа с грейнали лица и повтаря като мантра: „Ние сме принцове по рождение и боговете са ни братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"…

А часовникът отмерва неумолимо изтичащите ни дни, чужд на вълненията ни, на ядовете ни, на възраженията ни. И оставаме безсилни: пред нашата действителност, пред този катастрофичен Преход, пред натрапваните ни ежедневно образи на омразни политици и набедени ВИП персони.

И се изправяме пред същите въпроси на принца датски:

...Кой би търпял инак

неправдите на наглия потисник,

високомерието на рода,

сълзите на отритнатата обич,

бавежа на закона, произвола

на тлъстия чиновник, злия присмех,

със който недостойният заплаща

на тихата заслуга - всичко туй,

когато едно бодване тук вляво

очиства сметките ни?

Ето го начина (предпочетен впрочем от доста българи) да избягаш от смрадта на истината в света на отвъдното, „неоткритата страна,/ отдето никой пътник се не връща".

(следва)

Георги К. Спасов