По този повод Държавен архив - Пазарджик избира да отбележи друго измерение на на народната памет и да напомни на читателите за един голям наш съгражданин - уважаван учител, благодетел и дарител, но и страстен читалищен деятел - Илион Петков Стамболиев.

  

          Той е роден на 2 август 1865 г. в Татар Пазарджик, Пазарджик в семейството на известен калугеровски род -Гинини. Баща му - Петко Иванов Гинин работи дълги години в Истанбул и получава прякора Стамболията.

Така се ражда името Стамболиеви.

Съпругата на Илион Стамболиев - Фанка Ръжанкова е дъщеря на поборника Иван Ръжанков (брат на Никола Ръжанков). Имат осем деца - шестима синове и две дъщери.

             Първоначалното си образование Стамболиев получава в родния си град в периода 1873-1877, след което учи до 1881 г. в четвъртокласното училище в града. След това Стамболиев продължава образованието си в Пловдивската мъжка гимназия, която завършва през 1885 г. През цялото време се обучава на собствени разноски, с изключение на учебните години 1881-1883 г. и част от 1884 г., когато е получавал половин стипендия от държавата. Има няколко награди за отличен успех и свидетелство за завършен курс  от Пловдивската гимназия.

             Работата му като учител започва веднага след като завършва и през учебната 1885-1886 г. преподава в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно и в периода 1905-1907 г.

В татарпазарджишките класни Училища - мъжко и женско е учител от 1886 г. до 1891 г., като три години е и техен директор.

  

Три години и десет месеца - до 17.07.1895 г. е учител и директор в четвъртокласното мъжко училище в града, а в периода от 18.10.1899 г. до 01.09.1901 г.- в VI-класното мъжко и V-класното във Враца.

           От 1901 до 1904 и след 1907 г. отново е в Т. Пазарджик, в различни училища- в мъжкото и в девическото петокласни училища; в мъжката и в девическата прогимназии и др.

Освен учител и директор, той е бил и окръжен инспектор на Панагюрското учебно окръжие (юли 1895 - април 1899) и на Берковското (април- юни 1899).

 

           Около 32 години Илион Стамболиев учителства и милее за образованието в родния си град. Благодарение на неговите усилия са открити VI и VII клас на девическата гимназия. Негова е заслугата за преминаването на Мъжката гимназия в града от общинска към държавна издръжка като така значително облекчава тежестта на общината. Бил изключително уважаван и многократно избиран за член на делегации за ходатайстване пред министерството.

           Колегите и съгражданите му оценявали усилията и неуморния труд, който полагал за развитието и укрепването на гимназиалното образование в града.

На 11 ноември 1911 г., по повод 25 годишнината от неговото учителстване, получава поздравителен адрес от учителите в Т. Пазарджишката Мъжка прогимназия,

изразявайки своята благодарност и възхищение за усърдията, които влагал във всяко свое дело.

 

 

 

 

 

Илион Стамболиев е просветно-културен деятел с голям принос за създаването и развитието на редица читалища и дружества в града. Той е един от инициаторите за създаване на Женско просветително дружество в Пазарджик, председател е на дружество „Еледжишки юнак“, на „Червения кръст“ – пазарджишки клон, както и дългогодишен председател на съюза на класните учители в града. Освен това редовно е дарявал немалко средства от скромната си учителска заплата, за да подпомага тези начинания.

          Така през 1911 г. по време на юбилея на Сливенското читалище „Зора“ възниква идеята за обединение на всички български читалища в един съюз.

Създаден е „Комитет за читалищно съюзяване“. Избран е управителен комитет от седем души, един от които е именно Илион Стамболиев.

 

 

 

 

 

Учредителният конгрес на Съюза на народните читалища в България се провежда на 12, 13 и 14 април 1911 г. На него присъстват 92 делегати с право на глас. Временният комитет с рядко усърдие извършва предварително всичко необходимо по подготовкатана форума. Конгресът е открит от министъра на народната просвета Сава Бобчев.

              Една от най-дълбоките следи, които оставя след себе си в Татар Пазарджик е благодарение на упорития труд, който полагал за дейността и развитието на читалище „Виделина“. Почти през целия си трудов път, той е не само негов член, но многократно е избиран за председател на читалището - цели 18 години до смъртта му. Влагал много плам и жар в дейността си към читалището. Поддържа тесни връзки с много писатели и видни общественици по това време - като Иван Вазов, Антон Страшимиров, Константин Величков, проф. Иван Шишманов, Стоян Чилингиров и много други.

               Илион Стамболиев е един от най-активните членове в инициативния комитет, създаден да установи точната дата на възникването на читалището, както и да се изясни неговата история. Води оживена кореспонденция с още живите читалищни деятели отпреди Освобождението, получава многобройни писма, проучва стари вестници и обявления. 

                През 1894 г. като член на комитета говори на исторически митинг срещу управление на Стефан Стамболов в квартал Чиксалън. Пламенното му слово става достояние на Министерството на просветата и веднага бива уволнен като учител. До падането на Стамболов - на следващата година, не получил никакво назначение.

                По-късно, когато вече назрява необходимостта от собствена сграда за читалището е един от първите, които се включват с немалко парично дарение за тази цел.

                Като дългогодишен председател Илион Стамболиев, под своето вещо ръководство, издига читалище „Виделина“ – този „културен дом“, както той го нарича, до нови висоти и го превръща в център на разнообразен културно-просветен живот по това време в града. Той допринася изключително за модернизиране библиотеката на читалището и читалнята към нея. Често организира сказки и речи с цел културно обогатяване на населението, организират се театрални постановки и музикални представления. Неоценими са заслугите му, въплътени в трескава дейност и усърдие да превърне читалището в по-привлекателно и възпитателно място за младото поколение. Почти всички културни мероприятия се осъществявали от читалището или се провеждали в неговите помещения.

                По инициатива на Илион Стамболиев през 1903 г. е създадено и първото спортно дружество в Татар Пазарджик- „Еледжишки юнак“, на което също е бил председател.

                През 1904 г. по негово предложение се определя и патронния празник на читалище „Виделина“- „Свети дух“. Първото честване е на 18 май 1909 г. и този ден постепенно се превръща не само в празник на читалището, но и в общоградски празник.

През 1907 г. Илион Стамболиев дава предложение да се уреди музейна сбирка в една от читалищните стаи, но поради причини от материален характер това не се осъществява.

              Известно е, че поддържа тесни връзки с Константин Величков и брат му Богдан - кум на Илион Стамболиев. Дори кръщава един от синовете си Богдан, а друг свой син и една от дъщерите си - на две от децата на кума си - Васил и Олга. Стамболиев тежко и трудно преживява ранната смърт на Константин Величков. Оглавява комитет за набиране на средства и построяването на паметник в негова чест и се опитва да убеди общинското управление родната му къща да стане музей. Също така прави предложение Девическото класно училище да носи името на писателя.

               През 1902 г., а по-късно и през 1911 г., солидарен и загрижен за съдбата на своите съграждани, Илион Стамболиев силно се противопоставя на желанието на цар Фердинанд да превърне Острова на река Марица в своя резиденция.

               На 30 май 1911 г., когато патронния празник на читалище „Виделина“ се чества за трета поредна година, председателят Илион Стамболиев произнася възторжена и пламенна реч пред насъбралото се множество. Чрез нея той призовава гражданите да бъдат по-дейни и съпричастни към читалищната дейност, а интелигенцията да окаже материална и морална подкрепа, за да стане читалището „дом на образованието и благотворителността“, както сам той се изразява. Речта му е така сърдечна и въздействаща, че бива отпечатана във в. „Родопска трибуна“ и остава завинаги пример за любовта, усърдието и отдадеността на един учител и читалищен деец към неговото благородно дело.

               Дори след смъртта си, той остава верен на възвишеното си начинание. Голяма част от наследството си дарява отново в полза на обществото, за неговото духовно и морално образование и развитие. От завещанието, което сам написва в края на жизнения си път става е ясно, че дарява: на Мъжката и Девическата гимназии - 10 000 лв.; на Общинското управление на Татар Пазарджик - 5 000 лв.; на читалищата „Виделина“ и „Св. Константин“ и на дружество „Успех“ - по 1 000 лв.; на училищното настоятелство в село Калугерово (родното село на баща му Петко) - 5 000 лв.; на църквата „Св. Богородица“ в Пазарджик - 1 500 лв.; на женското дружество „Просвета“ - 1 500 лв.; на трите си малолетни деца - по 5 000 лв., а останалото - да се раздели между наследниците му „съгласно закона“. На читалище „Виделина“ завещава и своята библиотека.

                 Илион Стамболиев умира на 16 юли 1918 г. на 53 години. Ранната му смърт оставя редица негови желания и идеи нереализирани. Градът губи един трудолюбив просветител, родолюбец и щедър дарител.

 

                  А за нас остава да помним и да не забравяме благородните дела на предците ни, милеещи за своите съграждани, за младото поколение, за хората. Трябва да знаем и да разказваме за техния неоценим труд, и да отдаваме нужната им почит.

 

Архивните документи за личния фонд на Илион Стамболиев предадени за съхранение в  „Държавен архив“ - Пазарджик са систематизирани в 2 инвентарни описа и 46 архивни единици за периода 1889-2004 г.

  

Недялка Фиткарова

Държавен архив – Пазарджик