Светлина в платното, дъх в камъка: две сродни вселени – един общ разказ, сега за Петко Спиридонов
Може би мнозина вече са забелязали изложбения плакат на Илия Тончев и Петко Спиридонов на входа на галерия "Г.Машев"-Пазарджик и са посетили експозицията, но не знаят много за авторите, макар да са утвърдени имена в града ни и не само? Ще опитам да разкажа за тях, но е трудно да пиша за двамата приятели общо, още повече , че са изложили огромно количество творби - 20 скулптури и около 27 картини. Това са два различни арт-бранша и този факт ме задължава да ги опиша поотделно. Ще си позволя журналистически експеримент - статия в статията, в две подстатии, като започна с Илия Тончев и завърша с пластиките на Петко Спиридонов:
В тишината на галерия „Георги Машев“ в Пазарджик дървото и мраморът шепнат древни тайни - не просто като форма, а сякаш живи символи. Това е творчеството на Петко Спиридонов, пазарджишкия самоук скулптор, който, оставяйки дървото зад гърба си, пренесе душата си във белия камък.
Много години Спиридонов твореше предимно в дърво — бикове, кочове, коне, женски фигури, изваяни с богато въображение. В сегашната експозиция също показва забележителни дървени пластики, но има и друго . Един ден, като бивш пожарникар, сякаш предсказвайки преходността на дървото, той избира мрамора — вечен, оставащ за вековете материал. В тази трансформация от дърво към мрамор няма само материална промяна — има духовна еволюция. Камъкът, с всичките му нюанси, жилки и структури, става носител на неговите символи, видими и скрити.
Магията на неговите каменни пластики е, че те съществуват на два нива — като скулптурна маса и като метафорично послание. Например бикът, типичен мотив в неговото творчество, не е само земно животно, а архетип — сила, устойчивост, дихание, живот, който носи в себе си и абстрактни идеи за битие и време.
И птицата, Грифонът, също жесток ,но нежен, е не просто летящ обект, а символ на свобода, на възнесение, на дух, който се освобождава от материята, но остава в нея — в студения, твърд мрамор.
Да примомня, че Петко, като човек-йога, който от дълго време съзерцава метафизиката, откликва и на социалната реалност чрез изкуството. През пандемията той създаде арт-инсталация, изобразяваща коронавируса — „Има ме, пазете се“, както я назовава сам.
С творбите си Петко Спиридонов повдига въпроси, които не се изчерпват с формата. Те са тихи молитви, вложени в мрамора. Те не просто показват животно или крилата на птица — те носят дух, символ, мит. В тях се отразява чувството, че изкуството не е само отражение на света, а прозорец към нещо по-дълбоко — към времето, паметта, същността на битието.
Когато погледнем тези мраморни тела, усещаме, че художникът не просто „мести материал“, а го оживява, придава му глас и дишане. А ние, наблюдателите, ставаме част от този трансцендентен диалог — между земята и небето, между формата и символа, между тук-сега и вечността.
Д-р Станимир Куюмджиев
