Милен Спасов събра приятели и почитатели на творчеството му на премиерата на „Преди да забравя“
Автобиографичният роман на Милен Спасов - „Преди да забравя“, беше представен официално в галерия „Никола Манев“ пред приятели и почитатели на творчеството на автора. Куратор на събитието беше преподавателят от Пловдивския университет и дългогодишен приятел на семейството – доц. д-р Камелия Галчева, а за сем. Спасови – само Камелия. За да представи книгата тя използва подхода Резилианс, който измерва способността на личността да се изправи и продължи напред след тежки житейски удари, падения и големи загуби. Този подход се прилага в триадата „аз съм – аз имам- аз мога“: „Аз съм Милен Спасов – творец, мога да пиша, мога да рисувам, да бъда добър син, добър брат, събеседник и приятел. Аз съм детето Милен – красиво описано в книгата, любимото детство с игри, забави и пакости. Аз съм Хомо Луденс – играещ човек. Аз съм юноша, студент, войник – и всеки период е описан със словесна елегантност, за да се чете книгата на един дъх…“, сподели Камелия Галчева. Тя премина и през другите три върха на триъгълника от подхода Резилианс и с лични спомени за разбирането за „Аз имам“ от гледната точка на автора: „Аз имам родители, които безкрайно ме обичат и подкрепят, сестра, която ме обожава. Те са ме възпитали да бъда откровен и критичен към себе си, да обичам о оценявам доброто у хората. Аз имам приятели, но все всички са били искрени към мен, имам и токсични приятелства, като това, което ме вкара в капана на марихуаната и другият приятел, който ме провокира да не вземам лекарствата си. Аз имам страхове! Че кой ги няма?! Страхът е една от осемте фундаментални емоции, свързана с инстинкта за самосъхранение и оцеляване“. …. И третият връх на триъгълника: Аз мога. „А Милен Спасов може много. Може да пише, за което говорят 16-те му книги. Аз мога да обичам – написаното в книгата е вдъхновяващ разказ за живота…“
Така, прилагайки научен подход, но и с много лична емоция Камелия Галчева представи автора и биографичната му книга.
За хората, които не познават Милен Спасов, книгата започва разтърсващо: „Аз съм шизофреник. И не просто съм раздвоен, а съм разтроен: смятам се за Бог, дявол и човек едновременно. Нали знаете притчата за белия и черния вълк: когото храниш повече, той избуява, той наедрява, за сметка на другия. Опасявам се, че храня повече черния вълк – със страхове, фобии и параноичност, отколкото белия…“.
Този първи абзац обаче не бива да Ви заблуждава, защото книгата е пълна със случки за интересни, забавни моменти от детството и юношеството, с пакости, а и с по-сериозни инциденти, като този да се попариш с вряла вода от котлона, с играта на билички и Милен като перфектният „дикаджия“, а после годините в Чилийския блок, с много приятелства и сбирки вкъщи или у съседите. Милен Спасов е безкрайно честен към читателите си – не е пропуснал и единствената кражба в живота си – на една тулумбичка от любима сладкарница. Студентството, любовта, преподавателите в университета – за всекиго с добра дума и мил спомен. А най-мили са думите за близките му хора, за семейството:
„Особено комфортно се чувствах, когато мама и баба си приказваха вечер, преди да заспя; аз се унасях, а те си бърбореха нещо, което не чувах, но СЛУШАХ; слова като ромолене на дъждовна вода, тихо, кротко, успокояващо… Татко беше горе в спалнята, дядо пък бе в съседната стая и гледаше до късно телевизия. Чувствах се спокоен, ЗАЩИТЕН, в безопасност от стихиите на злото и от враждебния свят навън.“
Освен за миналото и за автобиографията си Милен Спасов тази вечер сподели и планове за бъдещето – за новата книга, в която, докато прави анализ на филмов шедьовър, вплита случки от ежедневието, спомени, беседи с приятели. Ще я очакваме с нетърпение, защото емоцията, която носи е неповторима, защото е от творците, които се разкриват до болка, които буквално разголват душата си, признават и слабости, и страхове, а това е привилегия на силните.
Катя Бузник
