В Новата 2026 г. познатият на нашите читатели пазарджишки творец Георги К. Спасов започва нова поредица със заглавие „ДОЧУТО“. Хората на изкуството имат чувствителни сетива и нерядко изненадват околните с това, което са успели да доловят, да ги развълнува, до предадат на публиката. Затова с нетърпения очаквахме първия текст и с радост Ви представяме началото на поредицата.

Екипът на ПАмедия

Когато сме извън дома, виждаме и чуваме неща, някои от които бързо забравяме, и други, които по някаква причина остават в съзнанието ни и като звучене и смисъл, и като конкретна ситуация в конкретно време и място. Понякога се улавям, че несъзнателно повтарям дочути откъслечни думи или фрази на непознати хора на публични места, в магазина, в обществени сгради и се опитвам да ги завърша или да предположа въздействието им върху онези, за които за предназначени. Така се роди идеята ми да предложа на Па-медия нова поредица със заглавие „ДОЧУТО“.

НИКОЙ НЕ МИ ДАВАШЕ 70 ГОДИНИ

Наложи се да посетя един лекарски кабинет. Напоследък често ми се случва. И ето я обичайната обстановка и обичайната „практика“. Едни влизат „само да попитат“ и излизат след половин час. Други „много бързат“ и после „много се бавят“. Добре поне, че през това време ДОЧУВАМ туй-онуй.
Седнах до една жена с доста занемарен външен вид, възпълна, загърната в кафяв шлифер. Тя тъкмо казваше на съседката си:
- …О, аз напоследък се изоставих. Доскоро никой не ми даваше 70 години.
Всички ме мислеха за 55-60 годишна. Бях по-слаба, по-здрава, по-пъргава…
- Това прави времето с нас – каза другата жена, опряла бастун до себе си. –
Остаряваме.
Вратата на лекарския кабинет се отвори, показа се сестрата и обяви:
- Номер шести!
Номер шести беше жената с бастуна.
Аз бях номер седми.
- Вие кой номер сте? – попитах жената с кафявия шлифер.
- Аз съм без номер. Ще чакам.
- Ако искате, може да влезете преди мен.
- Не…не… - смотолеви тя. – Ще изчакам.
Тя помълча, после ме попита – малко припряно и плахо:
- Вие кой набор сте?
Казах й.
- Добре изглеждате. Аз напоследък се изоставих. Доскоро никой не ми даваше 70
години. Всички ме мислеха за 55-60 годишна. Бях по-слаба, по-здрава, по-пъргава…
Дойде и моят ред.
- Ако искате, можете да влезете – подканих я.
- Не, не, ще изчакам.
Когато излязох от лекарския кабинет, жената все още стоеше на същото място. Чух я да казва на друга пациентка:
- О, аз напоследък се изоставих. Доскоро никой не ми даваше 70 години…
Тръгнах си, дочувайки:
- …Всички ме мислеха за 55-60 годишна. Бях по-слаба, по-здрава, по-пъргава…

Георги К. СПАСОВ