След лекарските кабинети аптеките са друга моя постоянна „дестинация“. Гишетата са две, пред едното има петима чакащи, затова заставам пред другото, зад една бабичка, която на няколко пъти настоява да получи някакво приспивателно.
- Какво по-точно? – пита момичето (защото продавачката е младо и симпатично
момиче; то за мен вече отдавна всички са „млади и симпатични“) и изброява: - мелатонин, ксанакс, лексотан, зопиклон, слийп…
- Каквоо?
- Слийп! Това са желирани дражета за смучене, имаме и сладки сънища - на капсули, най-различни чайове – салвия, томило, поело мента…
- Момиче, искам някакво приспивателно.
- Какво по-точно?
- Абе нещо да мога да заспя. Какво ли не опитвам, не ще и не ще.
- Да не си болна от инсомния?
- Не знам какво е, ама не мога да заспя.
Момичето се замисля. Опашката се увеличава и става нетърпелива.
- Искам да заспя, разбираш ли? – настоява жената.
Момичето не издържа:
- Бабо, по-важното е да се събудиш!
Избухнахме в смях. Бабата обърна глава и ни изгледа недоумяващо; сякаш се двоумеше дали да се ядоса, или и тя да се засмее. Но след няколко секунди разбра всичко, отдръпна се от гишето и бавно, с наведена глава, излезе от аптеката, без да дочака приспивателното си. След това стана тихо.
Дойде и моят ред.
- Изчакайте! – каза ми момичето. – Ще се върна след малко.
И отиде в склада.
Преместих се на другата опашка.

Георги К. СПАСОВ