Нашият изтъкнат съгражданин проф. Иван Батаклиев - виден български географ, историк и геополитик - е роден на 24 януари 1891 г. в гр. Пазарджик, в квартал Чиксалън (около храм „Св. Архангел Михаил“ в Пазарджик). 

Баща му, Атанас, е роден през 1854 г. в Батак и още невръстен останал сирак. Оцелял по чудо от масовото клане по време на Априлското въстание от 1876 г.

Спомени на близките гласят, че бил продаден от башибозука срещу половин лира за ратай на дядо Златко Панджов от с. Дебращица. Там бил около две години, после се преселил в Пазарджик, където работил като слуга в дома на известния богат българин Николаки Христович.

 Притежавал буден ум, ограмотил се и е назначен зачиновник в местния затвор. Там е сполетян от нещастен случай и осакатял, поради което бил пенсиониран с 12 лева месечна финансова подкрепа и за да може да се препитава, отворил малък търговски дюкян. Задомил се с Тодора Христоскова, чийто род е от с. Щърково, пазарджишко. 

          

 

Снимка на проф. Иван Батаклиев, б.д. 1118-1-57

 Родили им се девет деца, но успели да отгледат само пет от тях. Първото дете на семейството е именно Иван. 

Атанас Батаклиев умира на 08.12.1913 г. на 59 г.

Иван Батаклиев учи до пети гимназиален клас в родния    си град, а след това завършва Пловдивската мъжка гимназия през 1909 година. Същата година се записва за студент в Софийския университет. Избира да следва география и като втора специалност – история.

Снимка на Атанас Батаклиев, б.д. 1166-1-38

През есента на 1912 г. Иван Батаклиев е повикан за редовна военна служба в Трети артилерийски полк в гр. Пловдив. Като по-образован момък през 1913 г. завършва офицерската школа в Княжево с чин поручик и е изпратен  веднага на фронта край Кавадарци в Македония, където участва във вихъра на Междусъюзническата война, за което е награден с кръст „За храброст“. През 1914 г., въпреки всички трудности успява да завърши висшето си образовение и още същата година е назначен за гимназиален учител в Хасковската гимназия.   

Снимка на Иван Батаклиев със семеството си - неговата съпруга, майка и сестрите и зетовете му. Б.д. 1118-1-48

Жени се за Мария Иванова - учителка от Хасково, дъщеря на диарбекирски заточеник. Стават  родители на три деца - дъщеря  Славка и синове Любен и Тодор.

По време на Първата световна война през есента на 1915 г. е мобилизиран като командир на батарея и е на фронта до есента на 1918 година. По време на войната започва да пише статии за обекти, през които е преминал - за долината на р. Козлудере, приток на р. Вардар, Серското поле и Орфанския залив на Бяло море, където е стигнал с батареята си, отпечатани във в. „Балканска трибуна“ . 

След демобилизацията учителства в Пазарджик - 1918-1924 г. Първият му научен труд - „Оризовата култура в Татар - Пазарджишкото поле“ е публикуван в сп. „Естествознание и география“ през 1921 г. и слага началото на неговата активна научна дейност. 

През 1923 г., в резултат на продължителни проучвания на родния си град излиза от печат един от най-значителните му трудове - книгата „Град Татар-Пазарджик, историко-географски преглед“, рецензирана от професорите Анастас Иширков и Васил Златарски и издаден от Пазарджишката община. Благодарение на тази книга на 29 май  1924 г. е назначен като главен асистент по география в СУ, в катедрата по обща география и културно-политическа география, ръководена от проф. Иширков. Иван Батаклиев е четвъртият преподавател в специалността география след професорите Анастас Иширков, Жеко Радев и доцент д-р Крум Дрончилов.

За повишаване на научната си подготовка през учебната 1927/1928 г. специализира в Германия, в градовете Йена и Берлин.

С хабилитационния си труд „Чепино. Специално-географски проучвания“ спечелва конкурс и от 16 юни 1930 година е хабилитиран за доцент към катедрата по обща география и културно-политическа география.

През 1933 г., след заболяването и пенсионирането на проф. Иширков, Иван Батаклиев поема от него ръководството на катедрата.  Замества го и като преподавател по география в Свободния университет за политически и стопански науки (сега УНСС).

През 1933 г. специализира и започва докторантура във Виена, Австрия, а през следващата година участва с научен доклад на Международния географски конгрес във Варшава (Полша).

Научен доклад на немски език на проф. Иван Батаклиев от Международния географски конгрес във Варшава, 1934г.

С активното си съпричастие в научно-преподавателската дейност печели доверието на колеги и студенти. Иван Батаклиев е от инициаторите за обединяване на географите в страната чрез създаване на Българско географско дружество, става негов втори председател след проф. Иширков, несменяем в продължение на цяло десетилетие (1934 - 1945).  

В този период, при активното му участие, излизат 10 тома „Известия на Българското географско дружество“. Научно изследователската дейност и служебните ангажименти издигат името му на учен на още по-висок пиедестал и от 05.02.1935 г. е избран за извънреден професор по обща и културно-политическа география на СУ. Става водеща фигура в национален мащаб сред научно-географските ни среди.

„Известия на българското географско дружество“ -кн.VIII,1940г.

През 1936 г. проф. Батаклиев е инициатор, организатор и главен секретар на „Четвъртия конгрес на славянските географи и етнографи“, проведен в София. Събитието е било широко отразено в средствата за масова информация като най-голямото научно и културно събитие с международно участие, провеждано дотогава в следосвобожденска България. На конгреса участват 323 учени от 10 страни. В чест на конгреса е издадена и серия пощенски марки. Конгресът се е провел под върховното покровителство на държавния глава, Н.В. цар Борис III. За организирането и провеждането на конгреса проф. Иван Батаклиев е награден с орден „Св. Александър“.

Непрестанната му научно-изследователска и преподавателска работа укрепва влиянието му и го прави учен, който непрекъснато усъвършенства професионалното си ниво, сверявайки го с постиженията на колегите му в Европа. През 1938 г. предприема шестмесечна специализация на собствени разноски във Франция, в градовете Тулуза и Париж, във Великобритания – Лондон и Глазгоу и в Холандия – Амстердам, където участва с научен доклад на международния географски конгрес, а през 1939 г. с група географи посещава Гърция. 

Грамота на проф. Иван Батаклиев от Географското дружество в Берлин за удостояването за негов член-кореспондент, 1941 г. 1166-2-3	Грамота на проф. Иван Батаклиев от Географското дружество във Вюрцбург за успехите му в географските изследвания, 1940г. 1166-2-2

Признание за всестранната научна дейност в  областта на географската наука е избирането му за член-кореспондент на географските дружества в  Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт, действителен член на Тракийския научен институт и Съюза на научните работници, почетен член на Померанското географско дружество и много други.           

Диплома на проф. Иван Батаклиев от Географското дружество при Университета в Белград относно избирането му за член-кореспондент. Белград, 1935 г. 1166-2-1	Почетна грамота на проф. Иван Батаклиев от Померанското географско дружество за удостояването му за почетен член за заслуги в антропогеографските изследвания - Грайсвалд, (Германия), 1942 г. 1166-2-4

Академичните ни среди наблюдават невероятния му растеж на учен и от 12.06.1943 г. вече е редовен професор в Софийския университет. Възходът му на проспериращ деец в родното ни образование се простира до 1944-45 г., когато оглавява като декан Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Същевременно до 1947 г. е ръководител на катедрата по обща и културно-политическа география на Софийския университет. През същия период е и директор на Географския институт към него.

Малко известен факт е, че проф. Иван Батаклиев е действителният основоположник на „ландшафтознанието” като самостоятелен дял на географията у нас, а по-късно и като самостоятелна научна дисциплина. Той е първият български автор, въвел през далечната 1934 г., новите научни понятия и термините „ландшафт” и „ландшафтознание” в разработката си „Ландшафтно поделение на България”, публикувана в „Годишник на Софийския университет”, Историческо-филологически факултет – книга ХХХ.13. Той първи направил  оригинално аргументирано ландшафтно деление на България, представено върху първата ландшафтна карта на България. На нея са описани подробно и са картографирани 5 вида ландшафти с техните части у нас. 

Също така с основание е смятан за основоположник на българската геополитика. Именно Батаклиев, на основата на широк икономогеографски анализ, дефинира “посредното географско положение на България” като “най-балканската държава.” Той е един от първите в българската географска наука, който осъзнава и анализира геополитическото положение на Отечеството ни и произтичащите от него предимства. Както сам той казва: "това положение е главната основа на силата на българската държава, но и на нейната слабост."

Още през 40-те години проф. Иван Батаклиев изтъква предимствата на геополитическото разположение на България. Неговите аргументи от исторически, икономически и етнически характер за принадлежността на Западна Тракия към България са използвани в Париж през 1947 г. от българската делегация, която заминава да защитава българската национална клауза срещу претенциите на Гърция за Родопите при сключване на мирния договор след края на Втората световна война.   

  

 Препечатка  на научен доклад на Иван Батаклиев
за земеделието в Тракия след ВСВ от списанието
на обществото по география в Берлин 1941 г.

 За жалост, в живота на видния учен настъпват дни и на незаслужени огорчения. През 1945 г. е изключен от Българското географско дружество, а на 10 октомври 1947 година е неочаквано уволнен от Университета (без право на пенсия и на купони за храна). Мотивировката е политическа – за „великобългарска противонародна дейност“ и за социалдемократическата му партийна принадлежност от студентските години. Но той намира физически и морални сили да продължи своите научни занимания на собствени разноски.

Безспорни са заслугите на проф. Иван Батаклиев. Той е автор на голям брой научни изследвания и статии с твърде разнообразно съдържание, посветени не само на родния му край- Пазарджик и на Родопите, но и на България като цяло. 

Проф. Иван Батаклиев ни е оставил голямо по обем и съдържание неоценимо научно - изследователско наследство. Стотици научни трудове обогатяват родната ни историко - географска мисъл, като повече от 20 са издадени и на чужди езици. Публикува и научно-популярни статии в много вестници като „Дъга“, „Мир“, „Зора“, „Свободен народ“, „Кооперативна защита“ и в пазарджишките – „Лъча“ и „Подем“, а през последните 10 – 15 години от живота му – в окръжния орган „Септемврийско знаме“.

Проф. Иван Батаклиев изнася доклад по  повод отбелязване
90години от Освобождението на Пазарджик, 1968 г. 1033-3-31

През този период проф. Иван Батаклиев завършва своя върховен труд „Пазарджик и Пазарджишко. Историко-географски преглед“, върху който е работил от 1925 до 1966 година. Книгата е издадена през 1969 г. 

Известни са и трудовете му „История на църквата Св. Богородица“ в Пазарджик" и „Чепино“, както и книгите за стопанското значение на Беломорието, за Македония, за разни краища на България и останалия свят. За тази му народополезна дейност за изучаване на географските условия и историческото минало на Пазарджишко, отразени в много трудове, за деня на славянските просветители през 1970 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методи“, I степен.

Грамота на проф. Иван Батаклиев от Националния съвет на Отечествения фронт за награждаване със златна значка “отличие за читалищна дейност”. София, 1962 г. 1166-2-5

   За своите заслуги проф. Батаклиев е провъзгласен посмъртно за почетен гражданин на Пазарджик. На негово име са наименувани улица и основно училище в града, а в израз на признание за значителния му принос за българската наука през месец май 1998 г., във връзка с честването на 100 години от учредяване на Географския институт в Софийския университет, една от аудиториите в Ректората е наименувана на негово име. През 1962 г. е удостоен със златна  значка „Отличие за читалищна дейност” от Националния съвет на Отечествения фронт.

Снимка на проф. Иван Батаклиев, 1967 г. 1166-1-39

Проф. д-р Иван Батаклиев умира на 15 декември 1973 г., оставяйки незаличима следа не само у своите съграждани, но и в научните ни среди за поколения наред.

Недялка Фиткарова 

Младши експерт