• Променил си се!
• Знам.
• Качил си килограми.
• Знам.

Току-що се видяхме, а вече ми се искаше да си тръгвам. Опитах се да обобщя смисъла от срещата ни:

• Е, хубаво е, че все още се виждаме откъм правилната страна на земята.

Бях чул тази тъпотия някъде и сега я изтърсих машинално.

• ПРАВИЛНАТА! – натърти той. Гледаше ме строго, почти ядосано.
• Да де, отгоре сме, върху земята, а не в нея. Все още…
• Ти чуваш ли се какво говориш!

И преди не го харесвах, а сега – още повече.

• Тук, върху земята, не е правилната страна, не е, разбираш ли? Тук, върху земята,господстват злото, несправедливостта, нищетата. Отвъд – нека това да е „в земята“, е ПРАВИЛНАТА СТРАНА. Отвъд – не тук!

Не знаех какво да отговоря. Той говореше високо, рязко, назидателно и някои минувачи започнаха да ни хвърлят любопитни погледи.

• Ние сме пътници. Сенки на сенките. Истината – святата, жадуваната, скъпата! –е отвъд този наш мизерен, лъжовен земен живот. Там, във вечността, във вечния покой, ще намерим себе си – пречистени, пожалени от Божията милост, приютени от неговата всеблагост…

• И ти си се променил – казах.
• Знам.
• Не във физически смисъл.
• Знам.
• Е, видяхме се, познахме се (усмихнах се гузно), сега да си тръгвам.
• Ти си знаеш – каза моят познат. Изглеждаше разочарован. – Ако искаш друг пътда се видим и да си поговорим, обади ми се.

И той ми подаде листче с номера на телефона му.

• Ще ти се обадя. Непременно.
• И да не забравиш коя е ПРАВИЛНАТА страна, нали?

Тръгнах си.

Срещах мъже, жени, деца; чувах как разговарят; виждах усмихнати лица. Изглежда, помислих си, те не съзнават, че не са от ПРАВИЛНАТА страна на земята!

 

Георги К. СПАСОВ