Чакам на опашка в „Лидъл“. Човекът пред мен плаща. Продавачката, младо момиче, го пита:

- Имате ли лидъл плюс?

- Немам! – троснато й отвръща клиентът.

- В такъв случай трябва да добавите още едно евро и петдесет евроцента.

- Как така! Направил съм си сметката. Ти грешиш.

- Господине – обяснява му момичето, - вторият ви продукт е с намаление, за което трябва да имате лидъл плюс.

- Какви ги измисляте, бе! – избухна човекът. – Лидъл-мидъл, какви са тия глупости!

- Господине – обърна се момичето към мен, - имате ли лидъл плюс.

Подавам й телефона си, чува се „цък“ и тя ми го връща.

- Всичко е наред, господине! Нищо няма да доплащате.

- А-а, значи така, цък с телефончето и няма да доплащаш. Все за нашите хора. Всичко у нас е с връзки, тоя на оня, оня на другия…Абе аз…

И човекът изпсува.

- Господине, ако обичате!

Той взе покупките си и рече:

- За трепане сте, ей!

На изхода се обърна и силно извика:

- За трепане сте, ей!

Очевидно се отнасяше за всички присъстващи. Но ние стояхме тихи, сериозни, вперили погледи в нищото, дълбоко замислени върху „особеностите на българското пазаруване“

 

Георги К. СПАСОВ