• Не иска и не иска. Разбираш ли? – гласът й издаваше загриженост и тревога.
• Няма не искам. Ще го накараш. Той не разбира ли, че е зле. Че е много зле.
• Разбира, но продължава да повтаря: „Мразя докторите! Не ги искам! Никога

няма да вляза в болницата!“

• Майко, но той умира. Умира!

Жената ме погледна, малко засрамена, че чух разговора им, а аз обърнах глава настрани.

• Опитай ти, сине. Може пък да те послуша!

Това бяха последните думи, които чух.

Оставих ги зад гърба си на път за „Билла“-та, за да купя намалено с 25 процента олио „Бисер“.

Георги К. СПАСОВ