Чест за всеки автор е да го представи адвокат Хари Харалампиев, един от съвременните вещи творци, боравещи с изящно слово.

„За него (бел.ред. Тодор Гроздев) „Корпус некрологус“ е много повече от една литературна творба. Чрез книгата авторът е поставил нелеката задача посредством своите герои да извади хората от делничния унес. С какво привлича тази книга? С простите правила на поведение, с надеждата, че чрез седмината мъже, които я населяват, ще се случи нещо добро. Литературният подход, демонстриран от Тодор Гроздев, е забележителен. Чрез любимия му писател Елин Пелин и най-вече чрез част от неговите литературни герои Гроздев притежава сетива, с които ни приканва да търсим себе си, да си отговорим кои сме и накъде сме се запътили. Всеки един ред, излязъл изпод перото на автора е с особена духовна температура, която сгрява душите“. Това каза Хари Харалампиев и цитира части от творбата:

„Елин Пелин въздига България в света, той е най-българският писател“ и по-нататък: „Всеки път, като кажа „Елин Пелин“ и все ми гложде колко по-малко го четем с всеки изминат ден.“

„Книгата „Корпус некрологус“ е белязана от ред и спокойствие, с ясна мисъл и изискан стил. И затова трябва да се признае дарбата на Тодор Гроздев да разказва мъдро, ненатрапващо. Поразителното при него е естествената му скромност. И тъй като е сключил примирие със себе си чрез „Корпус некрологус“ излъчва житейска мъдрост, финес и лекота. Седмината герои, които населяват книгата, са обладани от идеята да откраднат мощите на светеца Кирил. Написаното е вълнуващо, с прозрение и убедителни анализи. То е пътешествие в духовното пространство, изпълнено с магнетични видения“. С тези думи Хара Харалампиев заключи, че „Корпус некрологус“ ще се превърне в литературно събитие.

Ставайки на крака и сочейки към зала, с присъщата си скромност, Тодор Гроздев каза: „Ето заради този момент си струваше!“

От името на колегите от „Знаме“ Пенка Михайлов сподели: „С „Корпус некрологус“ ти правиш най-трудната крачка – от вестникарската колонка към голямата литература, където темите не остаряват след изминалите 24 часа. Заглавието на книгата звучи строго, но в него се крие паметта на поколенията“. И още: „Казват, че некрологът е последната новина за всеки един човек, а ти, Тошко, я превърна в жив роман. Тази книга не е просто разказ за края, а знак за смисъла на живота тук и сега“.

С искрени пожелания за още литературни писателски изяви към автора се обърнаха много приятели, а Гроздев сподели, че отдавна го вълнуват философските въпроси. „Ако си представим колелото на живота, аз вече съм в тая възраст, в която съм се изкачил на най-високата точка и вече слизам от другата страна и на качване, ако смъртта само се е мяркала между люлките, сега вече я виждам все по-ясно как приближава. И си задавам въпроса, както и всички Вие, защо живеем и защо умираме. Но правилно е да се каже за какво живеем и за какво умираме, защото „защо“ предполага по-строго  научни отговори в сферата на биологията и медицината, а „за какво“ е по-ирационално. А пък аз съм се убеждавал ирационално, че смърт няма и че след смъртта има нещо друго… Смъртта ни гледа от гледа от всякъде – не само от виенското колело или от колелото на живота, защото Смъртта е зад нас, наднича ни през рамото с лицата на всички наши предци, дядовци, баби, техните родители и баби и същевременно тя е и пред нас, защото това ни чака…. А другият подтик да напиша книгата беше зомбирането… Смъртта и зомбирането бяха подтиците да напиша книгата…. Зомбито не е жив човек, не е и умрял, и това му е драмата“.

Тодор Гроздев в книгата много интересно си играе с думите. Още в първите страници си личи, че буквално подлага на дисекция думите. И понеже всичко започва с некролози, значи иде реч за умрял, за труп: „Трупът си е труп. Термин в дървообработването. И от трупи се правят книги. И уж съм стар, пък пишлеме се чувствам…“

С нетърпение я започвам! Успех, Тоше! Сигурна съм, че читателите ще ти даваме зор за том втори!

Катя Бузник