По стълбите до фонтаните срещу театъра едно момче се спусна с велосипеда си по доста атрактивен, а и рискован начин, спря точно пред мен и една жена, акробатично подскочи с колелото си и го преобърна срещу стълбите.
- Хей, момче, какво правиш? Ще се пребиеш! Какви са тези щуротии! – скара му се жената.
Момчето ме погледна. Може би търсеше защита?
- Госпожо – казах, - ако момчето не прави тези щуротии сега, кога да ги прави? Когато остарее като мен ли? Аз и да искам да направя същото като него, няма да мога. Минало ми е времето.
- Е, не ви е минало времето – рече жената. Ха сега де!
И добави:
- И все пак. Аз казах това за доброто на момчето. Опасно е. Трябва да се пази.
- И все пак – повторих думите й. – Представете си, мила госпожо, всички момчета, а момичета, на тази възраст „да се пазят“. Какво би означавало това? Да не играят, да не тичат, да не карат велосипеди, скей бордове, ски, кънки…Така ли?
- Е, нямах точно това предвид. И ВСЕ ПАК (тя ме погледна и се усмихна) трябва да бъдат предпазливи.
- Сигурно майките – пък и бащите! – им го казват всеки ден.
- Прав сте. Всъщност… бог да ги пази!
И отмина.
- Да го повторя ли? – попита ме момчето.
Георги К. СПАСОВ
