Апелативният съд в Пловдив му даде по-лекото наказание за умишлено убийство. Решението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест пред ВКС.

В мотивите на апелативния съд се казва, че  при избора на една от алтернативно предвидените санкции по чл. 116 от НК, първата от тях лишаване от свобода, напълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното от подсъдимия, неговата личност и особеностите на случая. Наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Извод за това може да се направи, когато наличните данни за деянието и неговия автор, разкриват особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърлящи значително тези на обикновените случаи на същото престъпление. При все случаят да се характеризира с наличието на допълнителни обстоятелства, които повишават обществената опасност и му придават особено висока степен на укоримост, при определяне на най-подходящото по вид от алтернативно предвидените санкции, следва да се отчете степента на обществена опасност на престъплението по чл. 116 от НК, изведена от квалифициращите обстоятелства, стадия на престъпната дейност,  причинения вредоносен резултат и социалния отзвук на засегнатите правно защитени блага - живота и телесната неприкосновеност на човека…

Пловдивският апелативен съд намира, че в случая целите на наказанието могат да се постигнат чрез лишаване от свобода, а не чрез принудително изолиране на подсъдимия до края на живота му. Доживотният затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като това наказание се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Въпреки много високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия Н. Р. убийство и отегчаващите отговорността му обстоятелства, наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства са немалко като брой и като тежест, като също така не следва да бъдат пренебрегнати при оценката на престъплението и при определяне на вида на наказанието. За да се наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор, би следвало да са налице и данни по делото, че той не може да бъде превъзпитан и по тази причина следва да бъде изолиран от обществото до края на живота си. Посочените по-горе данни и проявления на подсъдимия  (по отношение на младата възраст на дееца, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното от него, частичните му самопризнания и оказаното съдействие на разследващите още след задържането му, както и макар и със забавяне – оказаното съдействие и да бъде задържан) са индикация, че не може да се отхвърли с категоричност възможността за превъзпитанието му и оттам да се мотивира без алтернатива необходимостта същият да се изолира доживотно.

С тези мотиви съдът в Пловдив намали доживотната присъда на Райчев на 20 години затвор, като това е присъда на втора инстанция и най-вероятно ще има жалба пред ВКС.