Седем-осем души, мъже и жени, всичките пенсионери, чакаме пред зъболекарския кабинет. Един от нас отива до вратата, на която е окачен нов ЦЕНОРАЗПИС. Наборът се приближава, чете, после още приближава и възкликва:
- О-ле-леее!
Обръща се към нас и казва:
- Вадене на зъб – 40 евро!
Настъпва тишина, заредена с възмущение.
- А на времето – резюмира друг, - ги изваждаха без пари!
И се започна.
- Лекарствата струваха стотинки!
- В града имаше само три аптеки, а сега са по толкова на всяка улица!
- Защото тогава бяхме здрави!
- Защото храната беше качествена!
- Храна без ГМО-та, без химикали, без отрови!
- Всичко беше евтино!
- Консервният комбинат „Марица“ изнасяше в целия свят своите продукти!
- Замеряхме се с домати!
- Бозата струваше пет стотинки!
- А оранжадата беше по-хубава от днешната фанта.
- Какви мекици продаваха – огромни, прозрачни, вкусни, с много пудра захар!
- Следващият!
Строгият глас на медицинската сестра прекъсна емоционалните ни възпоменания за НЯКОГА и ни телепортира с неумолима категоричност ТУК и СЕГА.

Георги К. СПАСОВ