- За къде бързаш, наборе?
- Отивам да гласувам. Ама се колебая – дали с машина, дали с хартия.
- С машината е по-лесно.
- Не знам. Уж показват по телевизията, натискаш това, после онова, пък потвърди, пък продължи…пълна каша. Нали?
- Не е така. Много е просто. Сега ще ти го обясня. Ти пазаруваш ли в Кауфланд?
- Редовно. Там е най-евтино.
- Е, добре. Като си купиш плодове или зеленчуци, какво правиш?
- Ами плащам ги и си излизам.
- А, не, преди това, преди това какво трябва да направиш?
- Сетих се. Меря ги на някоя от везните.
- Точно така. И какво виждаш на дисплея на везните?
- Ами…рисунки на плодове и зеленчуци.
- Тъй. И после?
- Ами после натискам каквото съм купил и излиза бележка с цената.
- Видя ли. Лесно е. Същото е при изборите. Ама вместо краставици или чушки, натискаш номера на партията или коалицията, която харесваш. Като те гледам, ти сигурно си за „ПБ“?
- ПБ?
- Прогресивна България на Радев. Тъкмо ще ти върне младостта.
- А, има и други.
- Има. Изборът е голям. Продължаваш значи, натискаш „гласуване“ и ти излиза номера на твоята партия – краставицата или чушката. Даже на тях няма никаква цена. Безплатно е.
- А, наборе, не е безплатно. Цената ще я платим по-късно.
- Много си прав. Е, разбра ли как да гласуваш?
- Разбрах. Благодаря ти!

Георги К. СПАСОВ