• Чакаме, а?
• Чакаме.
• Доктор Петрова, нали?
• Да.
• Доволен ли сте от нея?
• Ами…
• Защото аз не съм. Претупва прегледа. Не ти казва какво прави и защо. Днешните

лекари са по-скоро ветеринари, а не хуманни. Ние, пациентите, сме като животни, които нямат право да питат за нищо.

• Ами…
• Веднъж й казах, че използвам интернет за справка с онова, което тя ми

предписва като лечение. И чух язвителното й предупреждение, че мога да умра от правописна грешка.

Засмях се.

• Не е смешно. Това е подигравка с правата на пациента. Ние ги издържаме. Ние

купуваме лекарствата, които те ни предписват и за които, знам това, получават комисионни. Станаха търговци…

Вратата на кабинета се отвори, жената до мен чевръсто стана и тръгна към него, като отсече:

• Спешна съм!

Малко след това успях да чуя как говори на доктор Петрова:

• Вие сте изключителен специалист, доктор Петрова! Винаги любезна, винаги

готова да обясните какви манипулации вършите и с каква цел. Все по-малко са лекарите като Вас, доктор Петрова. За мен е истинска чест да съм Ваша пациентка. А има лекари, по-скоро ветеринари, които се отнасят с пациентите си като с животни. Мълчат през цялото време и ни дума, ни ума какво правят и защо…А, добре, млъквам, свършете си работата!

Забави се дълго.

Когато излезе, дори не ме погледна.

Влязох след нея.

• Д-р Петрова, бихте ли… - понечих да я попитам…
• Дайте ми минутка само, господине!

Дадох й две минути.

По време на прегледа тя мълчеше и сякаш мислеше за нещо друго.

 

Георги К. СПАСОВ