Още през 1926 година, при честването на 50-годишнината от въстанието, в Бяга са се провели тържества с участието на все още живите четници. С времето обаче паметта за делото на бяжени избледнява, а историческият разказ се съсредоточава предимно върху имената на председателя на Бяжкия таен революционен комитет – поп Илия Димитров Божков – и загиналия герой Трендафил Млячков.

Но историята не е само две имена.

Историята е народ.

През 1876 година село Бяга не е просто свидетел – то е активен участник във въстанието. Общо 165 души се включват, от които 72 са четници, подготвени във военно и стратегическо отношение. Бяжката чета действа рамо до рамо с тази на Васил Петлешков и заедно защитават Западната порта на Брацигово.

В тези тежки дни бяжени показват изключителна храброст. Единственият загинал четник от селото е Трендафил Млячков. В решаващ момент, когато башибозукът обкръжава града, той излиза от укритието си, за да попречи на турски знаменосец да развее знамето – символ на настъпващото поражение. След ожесточена стрелба знаменосецът е повален. Същото се случва и със следващия. В този ден девет знаменосци намират смъртта си, но и Трендафил пада, поразен от дъжд куршуми.

За него се помнят думите: „Ако трябва, с голи гърди щит ще бъда, но назад не се връщам.“ И той ги изпълнява.

След разгрома на въстанието съдбата на бяжени е тежка. Около 30 мъже са хвърлени в Одринския затвор. Поп Илия Димитров е заточен в Диарбекир. Георги Анчев, Петър Николов, Илия Стоянов и Никола Петров са изпратени на заточение на остров Кипър. Голяма част от населението – включително жени и деца – преминава през затворите в Пазарджик и Пловдив.

Село Бяга е опожарено до основи.

Сред пепелта остава само една жива душа – баба Струма, на преклонна възраст. Неспособна да напусне дома си, тя остава сама да посрещне жестокостта на башибозука. Подложена на нечовешки мъчения, тя умира след дни страдание – мъченически край, който остава като тежко свидетелство за жестокостите на онова време.

Сред героите на Бяга е и Рангел Костадинов Рангелов, натоварен със снабдяването на четниците с барут и куршуми. Той предварително укрива боеприпаси край реката, но предателство разкрива скривалището. След жестоки мъчения е принуден да пренесе товара, а нанесените травми го обричат на бавна смърт.

 

Бяга ще възстанови паметта си.

Защото историята не живее в книгите – тя живее там, където има хора, които я помнят и разказват.

 

Свещеник Илия Димитров Божков
" Апостолът " на с. Бяга

  

Откритите до момента имена на участниците:

1. Поп Илия Димитров - председател
2. Никола Налбантов - подпредседател
3. Иван Кузманов - секретар
4. Петър Алексов - деловодител
5. Рангел Петров Струменов
6. Петър Марийчин
7. Илия Стоянов
8. Петър Анчев
9. Илия Кехаята
10. Манол Петров
11. Костадин Алексов
12. Георги Анчев
13. Ангел Костадинов
14. Никола Петров
15. Иван Млячков
16. Трендафил Млячков
17. Рангел Костадинов Рангелов
18. Стою Илиев Стоев
19. Райно Райнов

Още 30 души без да се споменават имената им са в Одрински затвор.

 

" Даде Бяга и жертви на куршума и домове в пепелища! "

 

Оръжието, с което се включили:

124 пушки

111 пищова

168 ножове,калъчи

412 оки барут

316 куршуми

16 680 фишека за пушки и пищови

Въстаниците наброявали 165души ( сведенията са от Атанас Мишев, Брацигово)

Търпо Рашайков дава допълнителни сведения, съобщава също, че са носели:

250 кг жито

900 овце и кози

240 говеда

16 коня.

Жителите на Бяга взели всичко, което имали: оръжие, добитък и храна и поели към свещената мисия да извоюват свободата. Те не си оставили " път назад ", имали силна вяра в " светлото бъдеще" .

 

" Светлото бъдеще " сега отбелязва 150  години от онези славни дни на нашите герои.

 

В памет на всички 165 четника от Бяга

 Там, где Стара река криволичи -

на Бесите някогашният им дом -

едно селце страхът обезличи,

 да се превърне в пантеон.

Ятагани сочат към небето,

башибозукът уродно крещи.

На Бяженецът пламва му сърцето,

а погледът по - силно му искри.

С ръцете си от коня му го бута

изсъскват мечовете  във страни.

Безпомощен останал е башибозукът

не биваше бяженеца да гневи.

Не би посрамил майчиното мляко,

ни бащината чест,жена си и децата.

Чужда майка ще разплаче жално.

Със сетни сили бранещ свободата.

 

Има моменти в историята, в които човек избира път — избира съдба.

Такъв е моментът след Априлското въстание

Тогава за българина няма среден път.

Има само две възможности:

да се предаде… или да плати цената на свободата.

 

Бяжени избират второто.

Те знаят какво ги чака.

Знаят за бесилките.

Знаят за затворите.

Знаят за пътя към далечни места като  — път, от който мнозина не се връщат.

 

И въпреки това — не отстъпват.

И не говорим за порив.

Това е съзнателен избор да застанеш срещу империя, въоръжен единствено с вяра, чест и решимост.

 

Героизмът им не е само в това, че са се вдигнали.

Героизмът им е в това, че са устояли след това.

Когато са били бити — не са издали.

Когато са били изправени пред смърт — не са се пречупили.

Когато са били откъснати от дом и семейство — не са забравили кои са.

Някои от тях са загинали.

Други са изчезнали в заточения.

Трети са се върнали — но не като същите хора.

Върнали са се променени.

Пречупени телом, но не и духом.

Белязани завинаги от преживяното.

 

И въпреки всичко — са продължили да живеят.

Да градят.

Да предават паметта.

 

Това е героизъм в най-чистата му форма.

Не героизъм на победителя.

А героизъм на човека, който е минал през ада — и е останал човек.

 

Днес ние не можем да изпитаме това, което те са изпитали.

Но можем да направим нещо по-важно — да не позволим да бъдат забравени.

 

Защото Бяга не е обикновено, безлично село.

Бяга е място, където хората са доказали, че свободата струва повече от страха.

 

И ако трябва да дадем име на тези хора, то не е просто „участници“ или „жертви“.

 

Те са:

герои в пълния смисъл на думата.

Герои, които не са търсили слава.

Герои, които не са очаквали признание.

Герои, които са платили цената — за да можем ние днес да живеем свободни.

 

И затова наш дълг е не просто да ги помним.

А да ги назоваваме така, както заслужават:

Героите на Бяга.

  

Материалът подготви Десислава Тодорова, която е инициатор и организатор на отбелязването на годишнината от Априлското въстание в Бяга