Близо до къщата ни на село имаше кръчме, в което обичах да се отбивам – заради хората, които познавах и с които можех да разговарям свободно на каквито и да са теми, но и заради кръчмаря, който умееше да готви (шкембе чорбата му беше фантастична!), месеше сам каймата си, от която правеше вкусни кюфтета и кебапчета и разни мезета. Продаваше евтино домашната си ракия, която беше сравнително качествена и „вървеше“ много добре с разни салати и туршии, също негови си, домашни, които той най-често предлагаше безплатно. Отгоре на всичко, без да впечатлява с някакво образование, той си падаше малко философ, който на всеослушание често подхвърляше обобщаващи сентенции, като тези например:
„Съмне, мръкне… и животът си отишъл“
„Докато се усмихнеш – и се озъбиш“
„Излизаш от дупка – и влизаш в дупка“
За краткостта на живота има стотици, ако не и хиляди сентенции, всяка от които вероятно е вярна от гледна точка на нейния създател. Извън известните „вечни“ сентенции на велики мислители, на мен ми допадат и тези, които могат да бъдат причислени към т.н. „народни умотворения“.
Не знам къде е сега моят кръчмар и дали продължава да утешава (или обнадеждава?) познати и приятели със своите „фирософски“ мъдрости за човешкия живот, но вярвам, че не е загубил скептичната си жизненост и откровена добронамереност към хората.
Докато се усмихнеш и…
Георги К. СПАСОВ
