- Г-жо Колчакова, по повод 20-та годишнина от създаването на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) в Пазарджик организирахте и проведохте мащабна конференция със специалисти, които споделиха опита си за полезни практики при работа с деца със специални образователни потребности. Бихте ли разказали повече за този форум и за споделения опит между специалисти?

- На 29 май РЦПППО- Пазарджик отпразнува своя юбилей - 20 години от старта на своята дейност, с много вълнение, с гости от цялата страна, от различни държавни, областни и общински институции, училища и детски градини от област Пазарджик, родители, приятели и наши партньори  в процеса на приобщаващото образование. Празникът ни беше озарен най-вече от усмивките на нашите специални и уникални по свой начин деца, които показаха с огромен ентусиазъм своите умения и талант на сцена. Аплодирахме ги с отворени сърца, защото те са нашата гордост и вдъхновение през всичките тези години.

 В празничният ден бяха планирани редица събития, свързани с нашата дейност като държавно специализирано обслужващо звено. Започнахме рано сутринта с откриване на нов  терапевтичен център към нашата институция. После продължихме с юбилеен регионален педагогически форум в конферентната зала на хотел „Хебър“, а вечерта на сцената на читалище „Виделина“ се насладихме на концерта под надслов „ Приятелство под дъгата“, с участието на деца със специални образователни потребности (СОП) и техните приятели и връстници. След концерта проведохме и първата по рода си церемония по връчване на награди на педагогически специалисти, отличили се със значителен принос в приобщаващото образование и подкрепата на най-уязвимата група деца в нашите училища и детски градини, а именно децата с различни увреждания, нарушения и затруднения.

Юбилейният педагогически форум беше място за споделяне. Опитахме се да представим нашата дейност през годините, насочена към прилагането на приобщаващите политики и практики в системата на образованието на област Пазарджик. Припомнихме си успехите, но и трудностите и бариерите, които трябваше да преодоляваме със съвместни усилия. В началото имаше много недоверие, неразбиране. Променяхме нагласи, стари педагогически модели и подходи на работа. Разяснявахме защо детето със СОП трябва да бъде в общата класна стая и детската група и да учи заедно и рамо до рамо със своите връстници. Провеждахме обучения, методически подкрепи за общообразователните учители, супервизии за това как да бъдат включени тези деца и да участват активно в учебните дейности. Изграждахме приобщаваща среда - физическа, социална, образователна. Пишехме методически ръководства и насоки за адаптиране на учебното съдържание, така че то да бъде достъпно, според възможностите и уменията на нашите деца.

Част от нашите ефективни практики също бяха представени от ресурсните учители, логопеди, психолози, рехабилитатори и терапевти.

На форума дискутирахме и това, което ни предстои да свършим, защото сме наясно още колко работа ни чака. Приобщаващото образование няма начало и край. Това е един непрекъснат процес и ние трябва да сме готови да продължим и бързо да се адаптираме към новите условия и предизвикателства на системата. Опитът ни е голям, мотивацията също, така, че сме готови да продължим да даваме подкрепа и вяра във възможностите на нашите специални деца.

- В Регионалния център беше открит център с няколко кабинета за различни терапии. С какво те ще помогнат на децата, с които работите и за кои деца са предназначени?

Гордост за нас е това красиво, уютно и строго специализирано терапевтично пространство, което създадохме в нашия център. Като специалисти знаем, че допълнителните терапевтични дейности стимулират цялостното развитие на децата, тяхното физическо и психическо състояние, езиково-говорното развитие, фините моторни умения. Подобряват вниманието, мисленето, паметта и концентрацията. Съдействат с пълна сила за формиране на самостоятелност и увереност в собствените сили. Можем със сигурност да кажем, че поради своят  релаксиращ ефект, терапевтичните дейности  подобряват също и настроението, премахват страховете и успокояват. И затова, когато нашите деца работят и играят в терапевтичния център винаги са усмихнати и щастливи и с огромно удоволствие посещават регионалния център.

За нас терапевтичната работа с дете със специални потребности е комплексен процес, в който са ангажирани различни специалисти – психолози, логопеди, педагози, рехабилитатори, ерготерапевти. Семейството също е в основата на този процес. Родителите не са просто наблюдатели, а активни участници, без чиято подкрепа и разбиране е невъзможно да се постигнат трайни резултати.

Кабинетите в терапевтичния център са няколко и са свързани със сензорна терапия, ерготерапия, психомоторика, музикотерапия, арт-терапия, лечебна физкултура, логопедична терапия, психо-социална рехабилитация, допълнителна и алтернативна комуникация. Заниманията са индивидуални и групови, строго прецизирани според,  потребностите, възможностите и уменията на всяко дете. Терапевтичните дейности подкрепят работата на общообразователните учители и специалистите в училището и детската градина и наистина водят до видими резултати в развитието на децата.

- Работата на ресурсния учител остава сякаш в сянка - в обществото малко се говори за това, може би защото се избягва да се говори за децата със специфични потребности. Колко време е нужно, за да се изгради такъм специалист и с какво тази професия би била интересна за младите?

За да си ресурсен учител трябва да притежаваш много и различни професионални и личностни качества. Първо трябва да си мотивиран да изпълняваш тази професия, да притежаваш необходимите професионални компетентности, знания и умения, които са много специфични, да имаш голямо сърце, огромно търпение и вяра, дълбока вяра в потенциала на всяко едно дете. Имаше учители, които през годините не успяха да се впишат в този профил или не пожелаха….но пък останаха тези, които днес вървят уверено по този професионален път, без да се отказват, въпреки трудностите и предизвикателствата, които срещаме в нашето ежедневие. На тях им благодарих от сърце за това, че те наистина са герои в моите очи и че дават най-доброто от себе си, за да могат децата със СОП да бъдат адекватно оценени и ефективно подкрепени. Да бъдат включени като пълноправни членове в детския колектив, да имат приятели и да получават отношението, което заслужават.

А що се касае до това, че работата на ресурсните учители изглежда малко в сянка, не смятам, че е точно така. Да, ние работим тихо, методично, търпеливо, без излишен шум. Но когато видим резултатите от своя труд празнуваме истински и широко споделяме постигнатите успехи и  своята професионална удовлетвореност.

Мисля, че днес всяко училище и детска градина знае колко ценна е ролята на ресурсния учител и колко е важно да имат в екипите си такъв специалист.

 - Празникът Ви завърши с концерт с участието на деца, с които работите. Раздадохте и специални награди за приобщаващо образование. Споделете ни повече за успехите на децата и на специалистите.

 Празникът завърши с концерт под надслов „Приятелство под дъгата“. На сцената се представиха деца със специални образователни потребности и техни съученици и приятели.  С много талант, емоция и усмивки те показаха, че когато има подкрепа, разбиране и приемане, всяко дете може да разгърне своите способности и да бъде пълноценна част от общността.

През изминалите 20 години сме свидетели на множество успехи на децата, с които работим – от преодоляване на трудности в обучението и комуникацията до активното им участие в училищния живот, изяви в изкуствата, спорта и различни обществени инициативи. Най-големият успех за нас е всяка крачка към по-голяма самостоятелност, увереност и социално включване.

По време на тържеството връчихме и Регионалните награди за приобщаващо образование – признание за отдадеността, професионализма и всеотдайната работа на учители, психолози, логопеди, ресурсни учители, директори и специалисти, които ежедневно създават условия за качествено и достъпно образование за всяко дете. Тези награди са израз на благодарност към хората, които вярват в потенциала на децата и работят с постоянство и сърце за тяхното развитие.

Убедени сме, че успехите на децата са резултат от съвместните усилия на семействата, образователните институции и специалистите. Именно това партньорство е в основата на приобщаващото образование и ни дава увереност да продължим напред с още повече мотивация и отговорност.

Ще завърша с това, че на 29 май  не просто отбелязахме нашия 20-годишен юбилей. На този ден екипът на РЦПППО- Пазарджик празнува силата на  вярата, надеждата и положените усилия, заявявайки смело- „Продължаваме напред с увереност и усмивки.  Защото всяко дете, което още чака своя шанс, има нужда от нас. И ще го получи!