Поредният лекар. Този път съм с жена ми. „Сам не можеш да се оправиш“ – каза ми. И е права. Заставам пред регистратурата за номер, а служителката пита:

- Ами госпожата?

- Това е съпругата ми. Тя е с мен.

- И тя ли е за преглед.

- Не, само аз.

- А, не може двамата да влизате.

- Защо?

- Ами така. Само вие.

- Госпожо – казвам, - приемете, че съм глухоням и че затова водя жена ми – да чуе какво ще каже лекарят и какво ще е лечението.

- Ама вие подигравате ли се с мен? Глухоням! А говорите и чувате!

- Така е. Говоря и чувам, ама не разбирам нищо от лекарски заключения и предписания. В механотехникума не учехме анатомия. А жена ми е завършила ускорен курс за медсестра. Тя ще го разбере, ще го попита това и онова и ще знае занапред какво да прави с мен.

След кратко колебание служителката стана пъргаво и влезе в кабинета на лекаря. След малко излезе, изгледа ни смръщено и едва чуто каза:

- Може да влезете и двамата.

Георги К. СПАСОВ