Минавах покрай двете жени, когато ДОЧУХ част от разговора им:

- Купих си само два домата. Единият излезе две евро.

- Ами търговците приравниха лева към еврото.

- А ти как я караш? Само с една пенсия!

- А, получавам и вдовишки! – отговори другата. В думите й имаше нюанс на ГОРДОСТ и това ми се стори странно – та това са парите на починалия й съпруг! Би трябвало да гледа на тях като на печална и омерзителна необходимост, като повод за тъга и болка… В същото време си помислих, че нейният спътник в живота продължава и СЕГА да бъде в някаква степен утеха, ОПОРА в самотния й живот. Може би всеки път, когато взема „вдовишките“, тя си припомня миналото, споделените радости, несполуките и страданията, минутите, часовете, дните на взаимна обич?

Разбира се, би могло да бъде и съвсем иначе. Но на мен ми се искаше да мисля, че тази вдовишка пенсия не е повод за тъга, а e възпоменание за едно прекрасно съжителство, което е осмисляло миналото и й дава сили да посреща настоящето.

Георги К. СПАСОВ