По официални данни, предоставени на Европейски център за транспортни политики (ЕЦТП) по реда на ЗДОИ, за периода от 30.06.2026 г. до 06.07.2026 г. са установени 2 673 нарушения при тежкотоварни МПС. От тях 2 145 са за движение в лента за изпреварване, където това е забранено, 399 са за неплатена тол такса, 107 за претоварване, 7 са за движение в аварийна лента, а 15 са за неизползване на обезопасителни колани. Тези данни са диагноза за системен проблем, посочват от ЕЦТП и уточняват, че към всичките проблеми по пътищата трябва да бъде добавен и проблемът с липса на контрол.
От 1 юли Националното тол управление започва да регистрира нарушенията на тежкотоварни автомобили при движение в изпреварващата лента, като доказателственият запис се предоставя на МВР за последващи действия. Това означава, че държавата вече разполага с технически инструмент, чрез който вижда и заснема нарушителите. Въпросът, обаче, е какво правят контролните органи с тези данни?
На фона на станалите тежки катастрофи от началото на лятото Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ продължава да изглежда като контролен орган, който работи в административен режим, а не в режим на реален контролен орган. Проблемът е в това, че тежкотоварният трафик не се движи само в работни дни и не спира след 17:30 ч. Камионите не изчакват администрацията да отвори, за да тръгнат по магистралите, посочват от ЕЦТП.
Тук е големият институционален проблем. ИААА има отношение към обществения превоз на товари, техническата изправност, превозите на опасни товари, водачите, квалификацията, режимите и контрола върху транспортната дейност. МВР има отношение към поведението на пътя и санкционирането на нарушенията. Националното тол управление вече установява конкретни нарушения. Ако тези три системи не работят като една превантивна мрежа, резултатът е предвидим: нарушенията се натрупват, рискът се повишава, а обществото научава за проблема чак когато има катастрофа, жертви и тапи по пътищата ни.
Освен това тази работа "на парче" не решава казуса с нарушенията, извършвани от чуждестранни водачи, тяхното регистриране и санкциониране.
Затова е недопустимо акцентът да се измества само към инфраструктурата. Това показва или непознаване на материята, или е удобен опит да се прикрие безпомощността и липсата на реална воля за работа от страна на контролните органи. Пътната безопасност не е само асфалт и мантинели. Тя е и контрол върху водача, превозвача, товара, техническото състояние, спазването на забраните, режима на движение и последващата санкция. Без това и най-добрият път може да се превърне в място на тежък инцидент, посочват от ЕЦТП.
